"Коя съм аз?" е може би ... не, не, със сигурност е най-предизвикателният и изключително злепоставящ въпрос, който е трябвало да коментирам. Не пред другите! А пред самата мен.
През годините често са ми го задавали и реакцията ми е била еднообразна. Доскоро не знаех как. Винаги съм отговаряла повърхностно: "Ами, момиче съм…", "Развивам се в медиите…", "Добра дъщеря съм…", "Имам прекрасни колеги и приятели..." и толкова. Еднообразен репертоар, който използвах редовно – уж за да изместя темата, а то било, защото самата аз не съм знаела коя съм!
Незадоволителни отговори за мен, камо ли за други. Признавам, не се намирах за убедителна, въпреки че съм казвала истини. След поредния такъв случай се замислих – ако не познаваме себе си, как можем да се представим адекватно пред другите?! Десетки години се определях спрямо кариерата ми, връзките и някои лични предпочитания. Дали наистина това ме определя като човек? Като душа? Това ли е моята същност?
Разсъждавайки по въпроса, се прибрах вкъщи след поредната предизвикателна вечеринка. Отключих вратата, прекрачих прага й, затворих я и облегнах гърба си на нея, за да се спусна надолу и да седна на земята. Отдъхнах си от целия шум в съзнанието и повдигайки глава, се огледах около себе си. Погледът ми преминаваше като скенер през заобикалящото ме пространството, което наричам "дом" (дори да е под наем) и ми направи впечатление, че то е разделено на 4 части – хол, баня, спалня и кухня.
Сигурно се питате:
И какво от това!
Замислих се, цифрата 4 така прокънтя в ума ми, че сметнах за любопитно да проверя в интернет какво значи тя. Въпреки късния час включих компютъра и по ключови думи започнах да търся обяснение. Времето минаваше, източниците по нищо не си приличаха, а отговор все още не намирах. Упорито търсих, отказвайки да си лягам, докато не разбера. Откровено казано, на подсъзнателно ниво усещах, че душата ме води по пътя на себеосъзнаването, но още не знаех къде ще стигна.
В един момент ми втръсна дигиталното лутане и реших да се разсея. Станах от стола, отидох до хладилника и си взех една Activia. Облегнах се на кухненския плот, над който има прозорци и се загледах в небето. Лъжичка след лъжичка, съзнанието ми ускоряваше потока от мисли, докато вътре в мен цареше мир и спокойствие. Когато стигнах дъното на кофичката, сърцето ми трепна и вперих поглед в него.
– Това съм аз! Не, аз не съм Activia. Но тя е част от мен.
Аз съм сбор на всички онези “малки неща” в живота, които искрено обичам и правя (не)съзнателно. Дори да ги пренебрегвам, заради установените социални норми и ценности. Това важи, малко или много, за всички нас. Сякаш ни е срам да си признаем, да сме себе си, дори пред нас самите.
Между
Аз съм тази, която обича да седне или да се облегне на кухненския плот и да си похапва кисело мляко, докато градът се унася.
и
Аз съм журналист!
...има разлика, нали? Ала тя е много малка. Толкова фина, но същевременно здрава, защото двете са свързани – двете са едно Аз. От срам или страх да разкрием истинското си Аз, заблуждаваме себе си.
Усмихнах се, сгънах етикета на кофичката и забелязах написаното върху него:
Въодушевена се върнах пред компютъра и написах двете основни ключови думи: 4 и Аз. Тогава сред първите резултати излезе статия за "4 стaи". Отворих линка и какво разбрах.
От статията научих, че има индийска поговорка, която гласи: "всеки един от нас е като къща с четири основни стаи – физическа, психическа, емоционална и духовна". Повечето от нас живеят само в една. Включително и аз. Тогава как да бъдем себе си, осъзнати и цели, ако не се грижим за останалите три? Как бихме могли да живеем пълноценно, ако не прекарваме време във всички пространства? Дори за малко, но редовно – колкото да ги освежим, да ги усетим, да ги опознаем, да започнем да усещаме уют в тях.
Има как, но защо не го правим. Защо се ограничаваме, като душите ни са изпълнени с толкова красота? Крием я дори от самите нас.
Каквото било, било. Затварям вратите към миналото и открехвам тези към бъдещето със следващия въпрос: Кое е моето Activ-но “защо” в живота?
Нека продължим своята история с нова глава! Как бихте я озаглавили?
Аз предлагам всеки за себе си да я открие, започвайки с:
Моята 2019 ще бъде Activ-но посветена на моята Душа.
След като си отговорите на този въпрос ви каним да обърнете внимание на съзнанието, ето така.
