Един от първите сериали, които ме държаха прикована към телевизора в началото на 90-те години, беше „Туин Пийкс”. Той даде дори отражение и върху реалния ни живот с родителите ми. Кучето, което си взехме горе-долу по онова време, беше кръстено на полицая Анди (знам, сега се питате кой ли пък беше този) – един висок, леко непохватен и добродушно наивен левент.

Хората на моите години (а и малко по-големите) сигурно и досега си спомнят началните кадри с дъскорезницата и бавната настръхваща музика на Анджело Бадаламенти, агент Дейл Купър и диктовките към секретарката му Даян, странните образи, появяващи се из нищото, неспирния въпрос „Кой уби Лора Палмър?” и кои са тези сови, дето не са това, което са. Твърде вероятно си спомнят още и как героинята на Шерилин Фен успяваше да завърже на възел дръжката на череша само с езика си. И също толкова вероятно доста по-малко хора си спомнят кафенето на Норма и нейните черешови пайове, от които агент Купър не пропускаше да си поръча поне по едно парче. Последното го знам, защото и аз съм такава.

Но тъй като в живота нищо не се губи, черешовият пай на Норма ми бе припомнен не от кого да е, а от ПП. Той се оказа почитател на сериала до степен, че вкъщи имаме касети с всички „записи” на Дейл Купър до Даян, както и книгата-наръчник за всички новопристигнали в града, „Welcome to Twin Peaks, an access guide to the town”. За да сме подготвени ако случайно някой ден решим да се преместим там. Което едва ли ще стане, защото в такъв случай броят на откачалки на квадратен метър би се увеличил значително.

Поне от няколко месеца насам обещавам на ПП, че ще му направя пая, когато дойде сезонът на черешите. И тъй като в момента сезонът е в разгара си, нямаше начин, запретнах ръкави. Отначало исках да ползвам рецептата от книгата. Именно тук идват и совите, които не са и т.н. Оказа се, че рецептата, която би трябвало да доведе до най-невероятния черешов пай на света, не ме грабна с продуктите си, сред които фигурираше и ненамираемата в Европа мазнина Crisco. Затова потърсих нещо по-достъпно, преди да се захвана да изчистя килограм и половина череши от костилките им. При това без вълшебния уред, наречен на руски „косточковыбрасыйвателька”.

Резултатът си заслужава всяка костилка. Двата слоя златисто маслено тесто се топят в устата и затварят смес от гъст сироп и ароматни череши. Самото тесто не е сладко и е доста неутрално на вкус, което позволява ароматът на плодовете да се разгърне напълно, подчертан от лекия кисело-цитрусов вкус на лимоновата кора. Сам по себе си паят е напълно достатъчен, но придружен от чаша кафе те кара да посегнеш направо за второ парче.

Необходимите продукти: 

(рецептата е с леки модификации от тук и тук, за форма с диаметър 32 см)

За тестото:
350 г брашно
220 г масло
50 г пудра захар
2 яйца
няколко капки ванилов екстракт
щипка сол

За плънката:
1.5 кг череши без костилките
80 г кафява захар
1 шушулка ванилия
кората на един лимон
сокът на половин лимон
2 с.л. нишесте
1-2 с.л. кафява захар за поръсване

Приготвяне на плънката:

Черешите се поставят в тенджера заедно със захарта, настърганата лимонова кора и разцепената на две шушулка ванилия. Оставя се да заври и да поври на тих огън около 10-15 минути, докато водата се изпари, а черешите омекнат. Нишестето се разтваря в 1 с.л. студена вода и лимоновия сок и се добавя към черешите. Разбърква се добре и се оставя още 2-3 минути на котлона, докато се сгъсти. Получава се много гъст сироп, в който се намират черешите. Колкото е по-гъст сиропът, толкова е по-малка вероятността плънката да се разтече впоследствие.

Плънката може да се приготви от предната вечер и след като изстине напълно, да се съхрани в хладилник до използването й.

Приготвяне на тестото:

Жълтъкът се отделя от едното яйце и се запазва за намазването на пая. Брашното, захарта и солта се поставят в купа. Добавя се студеното масло, нарязано на кубчета, и се претрива за 2-3 минути с пръсти, докато се получи консистенция на мокър пясък (този етап може да се извърши и в миксер, с приставка за тесто). Добавят се яйцето, отделеният белтък и ваниловият екстракт и се замесва сравнително меко тесто. В зависимост от вида на брашното или големината на яйцата може да се наложи да се добави още малко брашно или вода. Тестото се завива в прозрачно домакинско фолио и се оставя в хладилник поне за 30-40 минути (трябва да е стегнато).

Фурната се загрява на 170 градуса.

Отлежалото тесто се разделя на две части (1/3 и 2/3). По-голямата се разточва върху леко набрашнения плот на кора с дебелина около 0.5 см. Прехвърля се в тавата и се облицоват дъното и стените. Стърчащите отстрани краища си изрязват. Изсипва се черешовата плънка.

По-малката топка от тестото се разточва върху леко набрашнения плот на кора с дебелина около 0.5 см и с нея се покрива напълно тавата. Леко стърчащите краища могат да се изрежат или подвият навътре, така паят се запечатва напълно. Намазва се отгоре с разбития с малко прясно мляко жълтък. От остатъците от тестото с форма за сладки може да се изреже допълнителна украса. Паят се посипва с около 1-2 с.л. кафява захар.

Пече се около 40-45 минути или до златисто. Изважда се и се оставя да изстине.

Сервира се изстинал или леко топъл, по желание придружен от топка ванилов сладолед.