Имам почти три десетилетия опит в борбата със склонността ми към напълняване, която е чудовищна и поне три пъти е излизала от всякакъв контрол. [[more]] Днес самонаблюдението заема голяма част от ежедневието ми и съм установила почти с точност слабите моменти, в които съм с особена склонност да не подбирам какво ям. В часовете за хранене нямам никакъв проблем с по-малките порции или меренето на всеки грам паста или месо. Другите са тези, които ме предават – похапването на това-онова през деня е големият проблем.
Тези моменти обаче са напълно овладяеми, ако съм подготвена. Нося си кутийки с нарязани моркови или целина, или сирене, или парченце шунка. Стига да не ме мързи да си ги приготвям, моите "кутийки" имат огромен положителен ефект. Не съм гладна, простите въглехидрати не ме привличат, издържам спокойно до часовете за хранене, без да се чувствам тероризирана и лишена. За съжаление, е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълнява, но всъщност смятам борбата с безразборното похапване за по-важна от тази с порциите или преяждането по време на основните хранения.
Напоследък открих чипса от червено цвекло, който разнообразява моментите за похапване много успешно. Една малка чинийка до компютъра, докато работя, и всичко е наред. Рецептата е елементарна. Може да се направи и със сурово цвекло, но аз го правя със сварено на пара (купувам си го готово, вакуумирано).
[[quote:0]]
2 бр. глави червено цвекло
сол
чесън на прах
1 ч.л. балсамов оцет
1 с.л. зехтин
Нарежете цвеклото на кръгчета от по 2 мм. Прехвърлете парченцата в купа, осолете ги, поръсете ги с чесън на прах, 1 с.л. зехтин и 1 ч.л. оцет.
Наредете парченцата едно до друго в тава върху хартия за печене и печете на 200 градуса с вентилатор около 20-30 минути. Към края на времето ги обърнете с вилица. Изчакайте да изстинат. Ако не сте в офиса, можете да го похапвате поръсен с копър и с дресинг от зехтин, оцет, сол и чесън на прах.
