- Олио във водата. Широко разпространено схващане е, че за да не залепне пастата, трябва да се добави олио във водата. Достатъчно е пастата да се вари в обилно количество вода и да се разбърка в самото начало, за да не залепне. Олиото от своя страна по-скоро би попречило на пастата да абсорбира добре соса.
- Количеството на водата е без значение. Водата е от изключително значение. Пастата се вари в много и вряща подсолена вода, и дори за минимални количества паста се препоръчват поне 2 литра вода.
- Пастата е готова, ако залепне за стената. В 99,9% от случаите пастата е готова “ал денте” , след като са изтекли минутите, обозначени на опаковката. Имате нужда само от часовник. Може да решите да я оставите минутка-две повече, но е достатъчно да я опитате и да решите според вкуса си – не е нужно да правите каквито и да е други експерименти.
- Изплакване на пастата след варене. Никога не изплаквайте пастата си освен в случай, че ще правите салата с паста. Пастата е прясно ястие, обяд, и се сервира топла и веднага.
- Пастата трябва да се отцеди много добре. И да, и не. В повечето случаи не е нужно да се престаравате в отцеждането. Мъничко останала вода по пастата помага тя да се смеси добре със соса.
- Прясната паста е за предпочитане. Прясната паста не е по-хубава от сухата, а е различна. Тя е по-лъскава, гладка и мека, и е много подходяща за равиоли или лазаня, но в никакъв случай не превъзхожда сухата.
- От паста се пълнее. Пастата е въглехидрат, а въглехидратите се разграждат бързо и съответно лесно се складират под формата на мазнини – факт. Въглехидрати има обаче и в зеленчуците, плодовете и зърнените храни, които са важна част от здравословното хранене. Италианците ядат паста от столетия и едва в последните години обществото показва типичната за западната цивилизация тенденция към затлъстяване при младите хора, която обаче никак не се дължи на пастата. Причината е, че само до преди едно поколение хората са се хранели доста различно – в по-малки количества и семпло. Някъде бях чела, че оригиналният диаметър на пица “Маргарита”, например, е 18 см. Сега пиците са с диаметър около 35 см. Съвременността ни предлага лесен достъп до изобилие, което е било немислимо в миналото и това променя картината. Тоест, не се пълнее от пастата, а от количеството й и от това, което се слага върху нея. Автентичната италианска кухня почти не предлага изобилни сосове с много съставки, а пълнена паста или лазаня, например, са били ястия само за големи празници и семейни обеди в неделя. В момента диетолозите препоръчват порцията паста на градския човек да не надвишава 100 г сухо тегло два-три пъти седмично на обяд, комбинирано със семпли сосове в малки количества, каквато е и италианската традиция.
- Да запазим което остане за утре. Няма нищо по-тъжно от паста, която е оставена в хладилника за утре. Пастата е “топъл обяд” – консумира се веднага и носи насладата от истинската храна, приготвена от семпли, пресни, сезонни продукти. Невъзможно е да върнете качествата й на следващия ден.
Повече от Елена можете да намерите на страницата на фейсбук блога й Italian Days.
