Преди да заживея в Италия, пиех кафето си буквално по цял ден.
Първото нещо, което донасях при всяка смяна на офис, беше кана за вода, голям буркан разтворимо кафе, кашонче с пакетчета суха сметана и захар. Имах колекция чаши с размери на малки кофи, прословутите mug, които пълнех до горе, а една от фантазиите ми беше “Старбъкс” да отворят най-после заведение и в България, и да бързам към офиса с изстиващо половинлитрово капучино по улиците, което ми се струваше много cool. Мисля, че обичах този начин на пиене на кафе.
Всичко това обаче приключи бързо и неусетно, когато се сблъсках и с една от най-ярките културни разлики между България и Италия – еспресото. Културна бариера, която се преодолява не само светкавично, а създава нова зависимост, с която за нищо на света не бих се борила.[[more]]Еспресо е онази глътка (буквално глътка!) кафе, която повечето италианци взимат по две-три пъти на ден бързо и на крак – ритуал със статут на задължителна молитва. То е неразривно свързано с италианския бар. Еспресо е миг във времето, падаща звезда – никой няма време да чака сервитьор да вземе поръчката, да донесе сметката, нито да се бави, търсейки дребни, и затова в повечето барове сервитьори няма. Не се очаква да се задържиш повече от две минути прав на бара – една, в която кафето ще тече бавно от машината и ще имаш възможност да дадеш мнение за снощния мач, времето или поредната правителствена глупост, и втора, за да го изпиеш и да пожелаеш приятен ден, оставяйки едно евро. Кафето, освен ако не става въпрос за места като площада “Сан Марко”, струва навсякъде, дори на летището, точно едно евро. Ако денят е път, то еспресо е знакът “STOP”. Момент, в който сам си надуваш един балон с въздух около себе си и се изолираш от света, момент на концентрация, преди да продължиш напред освежен, или на кратко отвличане от мислите ти (какво друго е бърборенето с непознатия до теб?). Еспресо е и разменна монета. То е начин учтиво да се отблагодариш на някого за малка услуга или комплимент за добре свършена работа. Тази глътка свобода е толкова важна за италианците, че в Неапол и до ден днешен има места, където заедно със своето еспресо можеш да платиш и това на някой скитник, който би влязъл след теб. Всеки има право на свобода.
[[quote:0]]Еспресо е символ на търсенето на съвършенство. То е като чая за англичаните. Идеята е не просто да се изпие, а да се достигне това перфектно отношение между човека и напитката, така че да се изпита върховна наслада. Това съвършенство се постига, разбира се, най-вече в кафенетата, където зад бара стоят професионални баристи и техните лъскави машини с все по-извънземен дизайн, от които тече кремообразната течност.
Търсенето на това съвършенство е цяла наука с няколко константи и променливи. Основният закон е, че едно еспресо е точно 25 милилитра и трябва да изтече за точно 25 секунди. Количеството е 7-8 грама кафе, натискът върху него в цедката е 12 кг, температурата на водата е около 90 градуса, а налягането в помпата е 9 атмосфери. Около тези правила може да се варира малко, тъй като все пак най-голямата тайна и променлива е видът, смесването и степента на смилането на кафето, но законът никога не се нарушава – еспресото е “дълго” точно 25 мл.
Търсенето на съвършените отношения продължава и вкъщи. Всяка реклама на домашна машина декларира, че прави кафе “като в бар”, а в това ни убеждава кой ли не – от Джордж Клуни и Джулия Робъртс до всевъзможни други знаменитости. Ние вкъщи също сме подвластни на националната треска за търсене на идеала, която май никога не е отминавала и сменихме няколко машини за няколко години, а пробването на различни марки кафе е любим е семеен спорт.
Една гениална, но много вредна за околната среда идея промени профила на тази индустрия. Капсулите. В тях кафето е превъзходно смляно и тествано професионално и наистина “прави кафе като в бар”. Само че е скъпо, никога не се предлагат оферти на този вид кафе (все пак машината може да прави кафе само с тези капсули – защо да ги намаляват?), но най-вече замърсяващо заради пластмасата, която бълва. Поради това ние се отказахме от тези машини, докато не намерят решение. Въпреки всичко мога да кажа, че правят чудесно кафе и е въпрос на личен избор дали човек ще се спре на тях или ще предпочете машина от традиционен тип.
Избрах няколко италиански машини за еспресо, които според мен си заслужава да се споменат, когато говорим за домашно еспресо. Хубавото е, че то е достижимо в много, много широк ценови диапазон. Което прави свободата да изживееш миг кафе достъпна до все повече хора.
Bialetti Tazzissima. Хубавото на тази машина, освен дизайна, е, че може да прави кафе по три начина – смляно, от капсули и от таблетки. Начинът, по който се сваля главата, е малко странен, но предполагам, че се свиква. Струва около 130 евро, които според мен са добре похарчени пари, с които ще имате много хубаво еспресо.
Lavazza a modo mio (както и всички други от нейния клас). С голям ентусиазъм и удоволствие влязох в тренда на този тип машини. Кафето е прелестно, става бързо и те примамва да пиеш по пет-шест пъти на ден. Струва стотина евро и цената й постоянно пада. Има изчистен дизайн, живи, забавни цветове, лесна поддръжка. Самата машина е Saeco, може да прави кафе само от капсули. Прави и много прилично капучино. Ужасно глупав е бутонът, който трябва да държиш постоянно натиснат, докато достигне налягане; моето търпение се изчерпа на петия път. Другото непонятно нещо е количеството течност, което някак си се събира в контейнера за вода под този за капсулите. Бутонът плюс екологичната причина и високата цена на кафето ме накара да се откажа от машината и я държа за резерва.
Saeco Moltio. Друг свят. Машина за маниаци. Да не забравя да я запиша в списъка си с неща, които ще имам, когато вдигна чувствително стандарта. Струва около 1300 евро и е напълно автоматична. Смила и дозира кафето - перфектно, свежо и ароматно; освен това контейнерът за кафе може да се махне и да се държи на студено.
Другата от този клас е Espresso Gaggia Academia. За 1700 евро си осигурявате членство в рая на еспресото.
След като смених няколко марки за няколко години – Gaggia, Saeco, Delonghi, тази година дадох шанс на една машина, която струваше само около 50 евро!
Delonghi Bar32. Нека ви кажа защо се спрях на нея. Първо, машината е подобрена версия на много известен модел на Делонги, който сме имали преди. На практика работи по същия начин, променен е корпусът и някои малки детайли. Работи се лесно. Ход наляво – пара, ход надясно – кафе. Второ, има възможност да използвате машината с целия наличен спектър кафе на пазара, включително с таблетки, което има отношение към цената и свободата на избор. И трето, исках машина, която да прави перфектно капучино. А тази го прави. Като в бар.
Повече от Елена можете да намерите на страницата на фейсбук блога й Italian Days.
