От А до Ям

Италиански дни: Панетоне

Италианския коледен козунак е една от марките на Италия по света

Италиански дни: Панетоне

Трудно е да си в Италия през декември и да подминаваш хладнокръвно Il Panettone. Този сладкиш, който напомня много нашите козунаци, е короната на коледната и новогодишна трапеза в Италия. Отвред приканват различни марки, видове, всевъзможни иновативни пълнежи, а надпреварата за по-ниската цена и най-привличащата окото кутия е епична.

Панетоне е коледният сладкиш. Той е изцяло характеризиращ зоната на Милано, но е разпространен из цяла Италия в сезона на коледните и новогодишните празници. Панетоне е една от марките на Италия по света. Трудно е да се направи, а в домашни условия резултатите са посредствени. Истинското панетоне – онова, дошло от ръцете на майстори, се прави с квас (pasta madre), процесът е сложен и пипкав, поради което панетоне е продукт със запазена марка за произход.[[more]]Исторически панетоне не е нещо древно; сегашното панетоне датира от началото на ХХ век, въпреки че разновидност на този сладък хляб може да се проследи до древен Рим, когато ядели бухналия сладкиш, топейки парчетата в мед.

За пръв път през 1919 г. Анджело Мота започнал да произвежда панетоне, създавайки личния си бранд Motta, а панетонето му се прославило, защото процесът на приготовление траел повече от 20 часа и включвал три втасвания. Алемaня го последвал с марката Alemagna и така започнала надпреварата в производството на панетоне. Днес и двете марки са собственост на гиганта Bauli. Това са и едни от най-големите търговски марки панетоне до ден днешен.

Ако сте в Италия през декември и още повече, ако се разхождате из коледно Милано, силно ви препоръчвам да посетите истинска историческа пастичерия и да опитате панетоне, излязло от ръцете на artigiani – майстори пастичери. Цената на “занаятчийско” панетоне може да е до десетки пъти по-висока от тази на продаваното в супермаркетите, но за ценителите това е подробност.

Ето и три исторически милански пастичерии, които за нищо на света не бива да пропускате в коледната си туристическа обиколка.

Пастичерия Cova е един от символите на Милано – съществува от 1817 г. Първоначално се намирала съвсем близо до Ла Скала и Верди често се отбивал там. Кафенето приютявало интелектуалния милански елит – артисти, музиканти, професори и публични личности, а писатели като Хемингуей го споменавали в произведенията си.

Sant Ambroeus съществува от 1936 г. Основано в ерата на “бел епок” – време на културен и финансов разцвет и кръстено на тогавашния епископ на Милано, кафенето, също като Cova, било място за среща на културния елит.

Gattulo се слави като символ на вкус и майсторство и е основано през 1961 г. От четири поколения фамилията Гатуло продължава да усъвършенства изкуството на панетоне и през годините, освен широк интерес, са спечелили и немалко награди, признаващи майсторството им.

 

Повече от Елена можете да намерите на страницата на фейсбук блога й Italian Days.