Ако сте мислели, че италианците имат някакъв много сложен начин на готвене и хранене, от тази рубрика вече знаете, че това не е така. В италианската кухня рядко се случва нещо твърде пипкаво и днешната рецепта е чудесен пример за това. През деня се работи и няма време (оттам идва и навикът на обяд да се яде паста). Храната е домашна, прясна, продуктите са сезонни и най-важно – качествени.[[more]]Това качество вече, разбира се, е под въпрос, защото големите вериги супермаркети и техните инженерно създадени храни са достигнали и до най-затънтените населени места, но въпреки всичко в Италия култът към хубавия продукт никога няма да отмре, защото потребителите не са загубили навика да го изискват. За това се грижи донякъде армията “казалинги” (домакини), някои от старата школа, които вдигат летвата пред всеки месар, млекар или хлебар, когото изберат за свой доверен доставчик.
За тези жени си заслужава да отделя специално време, защото са истински кулинарен ресурс (дори най-ценният), но засега ще кажа само, че от една такава госпожа разбрах, че хубав сос за паста с патладжани се прави с по-мъничките, светлолилави патладжани, а не от големите и тъмни.
[[quote:0]]
1 патладжан (200-300 г)
1 скилидка чесън
400 г готово доматено пюре
(или същото количество продълговати домати –
попарени, обелени и нарязани на ситно)
4 с. л. зехтин
сол
черен пипер
5-6 листа пресен босилек
Първо подгответе патладжана. Нарежете го на кубчета, посолете го и го оставете да се отцеди за около 30 минути под наклон. Изхвърлете водата, измийте кубчетата и ги подсушете с кухненска хартия.
В дълбок тиган загрейте добре зехтина. Прибавете скилидката чесън, а след минута добавете кубчетата патладжан. Посолете ги и разбърквайте, докато омекнат и покафенеят. Намалете огъня и добавете доматите. Оставете соса да къкри 20 минути. Дръпнете от котлона, посолете на вкус, поръсете с прясно смлян черен пипер и съвсем накрая прибавете листата пресен босилек.
Когато сте готови с пастата, смесете със соса и сервирайте веднага. Аз лично никога не мога да устоя и на малко пеперончино накрая.
Повече от Елена можете да намерите на фейсбук страницата Italian Days.
