Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Милфьой по класическа рецепта на "сладкаря на сладкарите"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Милфьой (Mille-feuille или Millefoglie) e класически десерт, който се състои от три кори многолистно тесто, разделени от два слоя сладкарски крем. Произходът му е неясен - или е от Италия, или от Франция. Със сигурност се знае обаче, че не кой да е, а сладкарят на сладкарите Мари-Антоан Карем е подобрил този сладкиш в началото на XIX век, а по време на Наполеоновите войни милфьой е бил широко известен под името „Наполеон“ (Napoleon). Но освен връзка с името на императора се предполага, че е възможно да е видоизменено от  Napoletano”, указващо родното място на „хилядата листа“ - Неапол.

Това не е най-важното, а фактът, че след намесата на Карем сладкишът придобива нужните характеристики (6 прегъвания на тестото и общо 729 пласта), за да се нарече френски. Точно толкова са и при класическия френски кроасан – границата е точно шест прегъвания, защото след това маслото се усвоява напълно от тестото и магията не се случва.

Днес този сладкиш изглежда елементарен, защото многолистно тесто се продава навсякъде. Но ако си представите свят, в който не съществуват токът и хладилникът, направата на многолистно тесто е било дълъг, трудоемък и забележителен процес.

В Италия милфьой е толкова разпространен, че се продават дори изпечени готовите кори за него. Малкият детайл, който прави сладкиша изключителен, е, че тестото не бива да се оставя да бухне много при печенето. А това се постига с много лесен трик. 

Другият важен елемент за истински милфьой е сладкарският крем. Той също е исторически крем – буквата А в азбуката на сладкарството. Всички го познаваме – мляко, жълтъци, брашно, ванилия... В Италия си позволяват повече волности с кремовете, затова и добавките към него могат да са различни – например маскарпоне...

За кората:
1 опаковка многолистно тесто

пудра захар

За сладкарския крем:

500 мл пълномаслено мляко

150 г захар

5 жълтъка

1 ч.л. екстракт ванилия

2 с.л. брашно

2 с.л. царевично брашно

кората на един портокал

Загрейте фурната на 200 градуса. Постелете тавата с хартия за печене, поръсете я с пудра захар и разстелете тестото. Нарежете го на три равни части. Надупчете с вилица на много места (през 1-2 см). Покрийте тестото с още един лист хартия за печене и сложете отгоре друга тава (изберете възможно най-леката такава). Печете за 9 минути. Извадете, отстранете тежестта и хартията, и печете кората за още 9 минути. Изчакайте корите да изстинат и ги разделете там, където са разрязани (помогнете си с ножа за хляб).  

Загрейте 1 ½ чаши мляко, кората от портокала и захарта в тенджерка на среден огън. Бъркайте, докато захарта се разтвори. Отделно останалото мляко разтворете с жълтъците, ванилията, брашното и царевичното брашно до хомогенна смес. Към нея добавете 1/3 от вече горещото мляко (със захарта и кората от портокал) – това се нарича темпериране – като бъркате интензивно с метална бъркалка. После на тънка струя изсипете темперираната смес към останалото горещо мляко. Бъркайте, докато кремът се сгъсти. Отстранете го от котлона, покрийте с пластмасово фолио и изчакайте да изстине.

Сглобете десерта като редувате кора, крем, а най-горната кора не покривайте с крем. Поръсете с пудра захар и аранжирайте. Класиката е да се украси с горски плодове, но в този сезон не можах да открия и затова използвах смес от сухи плодове, ядки и шоколадови бонбони.

Повече от Елена можете да намерите на FB страницата My Italian Days

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите на Facebook страницата My Italian Days.