ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Милфьой по класическа рецепта на "сладкаря на сладкарите"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Милфьой (Mille-feuille или Millefoglie) e класически десерт, който се състои от три кори многолистно тесто, разделени от два слоя сладкарски крем. Произходът му е неясен - или е от Италия, или от Франция. Със сигурност се знае обаче, че не кой да е, а сладкарят на сладкарите Мари-Антоан Карем е подобрил този сладкиш в началото на XIX век, а по време на Наполеоновите войни милфьой е бил широко известен под името „Наполеон“ (Napoleon). Но освен връзка с името на императора се предполага, че е възможно да е видоизменено от  Napoletano”, указващо родното място на „хилядата листа“ - Неапол.

Това не е най-важното, а фактът, че след намесата на Карем сладкишът придобива нужните характеристики (6 прегъвания на тестото и общо 729 пласта), за да се нарече френски. Точно толкова са и при класическия френски кроасан – границата е точно шест прегъвания, защото след това маслото се усвоява напълно от тестото и магията не се случва.

Днес този сладкиш изглежда елементарен, защото многолистно тесто се продава навсякъде. Но ако си представите свят, в който не съществуват токът и хладилникът, направата на многолистно тесто е било дълъг, трудоемък и забележителен процес.

В Италия милфьой е толкова разпространен, че се продават дори изпечени готовите кори за него. Малкият детайл, който прави сладкиша изключителен, е, че тестото не бива да се оставя да бухне много при печенето. А това се постига с много лесен трик. 

Другият важен елемент за истински милфьой е сладкарският крем. Той също е исторически крем – буквата А в азбуката на сладкарството. Всички го познаваме – мляко, жълтъци, брашно, ванилия... В Италия си позволяват повече волности с кремовете, затова и добавките към него могат да са различни – например маскарпоне...

За кората:
1 опаковка многолистно тесто

пудра захар

За сладкарския крем:

500 мл пълномаслено мляко

150 г захар

5 жълтъка

1 ч.л. екстракт ванилия

2 с.л. брашно

2 с.л. царевично брашно

кората на един портокал

Загрейте фурната на 200 градуса. Постелете тавата с хартия за печене, поръсете я с пудра захар и разстелете тестото. Нарежете го на три равни части. Надупчете с вилица на много места (през 1-2 см). Покрийте тестото с още един лист хартия за печене и сложете отгоре друга тава (изберете възможно най-леката такава). Печете за 9 минути. Извадете, отстранете тежестта и хартията, и печете кората за още 9 минути. Изчакайте корите да изстинат и ги разделете там, където са разрязани (помогнете си с ножа за хляб).  

Загрейте 1 ½ чаши мляко, кората от портокала и захарта в тенджерка на среден огън. Бъркайте, докато захарта се разтвори. Отделно останалото мляко разтворете с жълтъците, ванилията, брашното и царевичното брашно до хомогенна смес. Към нея добавете 1/3 от вече горещото мляко (със захарта и кората от портокал) – това се нарича темпериране – като бъркате интензивно с метална бъркалка. После на тънка струя изсипете темперираната смес към останалото горещо мляко. Бъркайте, докато кремът се сгъсти. Отстранете го от котлона, покрийте с пластмасово фолио и изчакайте да изстине.

Сглобете десерта като редувате кора, крем, а най-горната кора не покривайте с крем. Поръсете с пудра захар и аранжирайте. Класиката е да се украси с горски плодове, но в този сезон не можах да открия и затова използвах смес от сухи плодове, ядки и шоколадови бонбони.

Повече от Елена можете да намерите на FB страницата My Italian Days

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.