Готвенето не е като любовта. Не е търсено и желано от всички. Някои го мразят, на други им е досадно, за трети е губене на време, четвърти обичат да се „занимават в кухнята“, а пети пък не излизат от нея... Свят широк и хора разни.
До 35 г. смятах, че готвенето е за жени, които си нямат друга работа и въпреки че си вършех домакинските задължения, надробих големи поразии. Жертва на моето експериментално студио за кулинарни мъчения, в което нямаше никакви правила, беше съпругът ми. После този етап отмина, писна ми, а и не ни се отразяваше добре и реших, че в крайна сметка супермаркетите предлагат достатъчно готова храна, за да се занимавам. Е, давахме три пъти повече пари за готови замразени ястия с три пъти по-ниско качество и етикети от по три страници ситен текст отзад, но много хора са така.[[more]]За пръв път изпитах истинско влечение към това какво става в кухнята, когато бяхме на вечеря у една дама. Тя разби всичките ми стереотипи за жената, която готви. Разбрах, че готвенето не е това, което си мисля. Не е само импровизация или „ох, какво пак да готвя“, а е нещо, което изразява теб лично – твоя начин на живот, твоите лични стандарти нещата да се правят както трябва и да надграждаш. Домакинята ни е красива, елегантна, интелигентна, начетена и готвенето й е такова – елегантно, информирано, знаещо и красиво.
Готвенето е път на усъвършенстване както всяко друго нещо в живота. Може и как да е, разбира се, но това всички го умеем.
В началото на годината си говорихме в “Момичетата” за какво още искаме да пишем, какви нови територии да изследваме, в кои от познатите да се задълбочим... И защо пък да не направим една рубрика за готвенето – като правила, старт, над който да се надграждат знания, умения, върху които човек да развива личната си креативност? Все пак никой не е свирил Шопен просто защото е седнал на пианото. Всеки пианист виртуоз е учил първо солфеж, нали?[[quote:0]]Ние не сме измислили готвенето, но на помощ могат да се притекат буквално армии от знаещи и можещи хора, оставили следи в историята и настоящето. От детските ми спомени, когато баба отпенваше бульона и се чудех защо това е толкова важно, през Марта Стюарт до Отоленги, готвенето е процес и неслучайно често го наричат изкуство, защото то е развиваща се естетика и част от личната ни философия за живота.
И ето така започваме нашата нова рубрика. Нарекохме я „От А до Ям“ и в нея ще говорим за основите на кулинарното изкуство.
Надяваме се да е полезна на всички ни!
