От А до Ям

Oт А до Ям: Хляб без месене. Ура!

Хлябът, който се получава, е много подходящ за брускети, има чудесно изпечена коричка и не прекалено крехка вътрешност.

Един от големите мислители на ХХ век, Мечо Пух, е казал, че някои думи не могат да се обяснят, а се чувстват. В моя речник думата „хляб” е сред тях редом с „любов”, „дом”, „уют”. Чувството, когато наоколо замирише на прясно изпечен хляб, е като това, което те обхваща, когато влизаш вкъщи през зимата, изтръскваш снега от себе си и от обувките си и въздъхваш щастлив, че си се прибрал.

Ако винаги сте мислели, че да направиш хляб, е трудно, че са нужни специални съдове или машина, че хлябът е точна наука, грешали сте. Има десетки, може би стотици начини човек да направи хляб, както има и много пътища, които водят до дома. Все пак хлябът е стар колкото света – най-важното е човек да има желание и хубаво брашно.

Предлагам ви един такъв начин – без месене, в тенджера. Хлябът, който се получава, е много подходящ за брускети, има чудесно изпечена коричка и не прекалено крехка вътрешност. Приготвя се изключително лесно, правила съм го няколко пъти и всеки път се получава. Последните няколко пъти дори го овкусявам, преди да го изпека, с мъничко смачкани изпечени скилидки чесън и розмарин.

Необходимите продукти

3 ч.ч. брашно (аз използвах био пшенично брашно на „София Мел”)
1 ½ ч.ч. топла вода
1 ч.л. захар
1 ½ ч.л. сол
жива мая (макс. 1/3 кубче от 25 г) 

Изсипете в дълбока голяма купа брашното и солта. Разбъркайте.

Водата трябва да е приятно топла. Нито гореща (не искате да убиете дрождите), нито студена (за да се активира маята). Към нея прибавете маята и захарта. Разбъркайте внимателно, така че да се разтворят, и изчакайте 10-15 минути.

Внимателно, на два пъти, изсипете водата към брашното и разбърквайте с дървена лъжица. Накрая се получава много меко лепкаво тесто, което е почти безформено, но не се притеснявайте. Оберете всичко от стените на съда, разбъркайте колкото можете по-добре. Покрийте съда със стреч фолио и го приберете на сухо и топло място. Аз използвам микровълновата печка като шкаф (не я включвайте!). Забравете тестото за 12-18 (и дори 24) часа.


На следващия ден довършете хляба. Загрейте фурната на 220 градуса заедно със съда, в който ще го печете. Съдът е йенска тенджера, гювеч или чугунена тенджера – достатъчно е да има капак и височина и да може да се използва във фурна.

Докато се загряват фурната и съдът, набрашнете плота и изсипете тестото. С шпатула просто загръщайте тестото отвън навътре няколко пъти, докато го оформите като много мека топка. Това е моментът да сложите някакви подправки, ако искате. Аз слагам 3-4 скилидки пасиран чесън и розмарин, нарязан на ситно (предварително изпечени с малко зехтин).

Извадете горещия съд от фурната и прехвърлете внимателно тестото. Набрашнете повърхността му и с много остър нож (или бръснарско ножче) направете два прореза на кръст.

Затворете съда с капака и печете 30 минути. След това махнете капака и печете още 30 минути. След 15-ата минута следете хляба, защото различните фурни пекат различно и всеки обича различно изпичане. За тъмнозлатиста коричка аз пека около 20 минути след отварянето на съда.

Накрая, колкото и да сте нетърпеливи, изчакайте хляба да изстине, преди да го разрежете и сервирате по най-семплия начин – масло и чубрица или струйка хубав зехтин и сол, парченце салам, сирене и чаша вино... Гарантирам, че няма да имате нужда от нищо друго!

 С подкрепата на „София Мел”