ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Приказки от Иран: Фесенджан

Приказки от Иран: Фесенджан

Photography Credit: Elise Bauer

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

В същия тиган слагаме месото – в оригиналната рецепта месото е на късчета. Аз предпочетох да сложа бутчетата цели. Добавяме част от мазнината и запържваме (докато месото придобие кафеникава коричка).

Изваждаме го и в същия тиган добавяме нарязания на дребно лук (за лука важи същото правило като за орехите, аз лично предпочитам да е на по-едри парчета). Разбъркваме докато омекне. Това е моментът да добавим и подправките – канела, сол и черен пипер. Разбъркваме бързо, колкото да пуснат аромата си, без да загорят, а след това добавяме 250 – 300 мл вода. Щом сместа в тигана кипне, добавяме пилешкото месо, орехите и соса от нар. Постепенно се получава гъста и доста мазна яхния с тъмнокафяв цвят.

Ако след като опитаме ястието ни се стори прекалено кисело, заради соса от нар, можем да добавим малко кафява захар – вкусът трябва да е леко сладко-кисел. Ако ароматът на нар не се усеща, може да се добави още малко.

На умерена температура ястието се готви още около 40 – 50 минути, като се разбърква, за да не загори.

Перфектната гарнитура към фесенджана е ориз басмати. При неговото приготвяне също има тънкости.

След доста проби и грешки, открих моят начин за пухкав ориз: 

Измивам ориза, докато спре да пуска нишесте (бялата вода). Накисвам го за 15 – 20 минути във вода, която го покрива. След това го слагам във вряща подсолена вода – количеството на вода трябва да е достатъчно, за да има пространство ориза, но не е важно да бъде в някакво съотношение. След като поври няколко минути вадя едно зрънце и го стискам между пръстите си – ако е леко сурово – това е моментът да махна ориза от огъня. Трябва да се усети степента на готвене – точно малко преди да е готово. Прехвърлям го в цедка.

В тенджера с дебело дъно слагам 1 с.л. масло и 1 ч.л. олио, след като размажа мазнината по дъното и стените слагам една арабска питка, която да ги покрие (арабската питка може да се замени с тънко нарязани сурови картофи). Върху хляба или картофите слагам ориза по начин, който оформя пирамида. В него правя няколко дупчици, през които да излиза въздуха и влагата (аз ги правя с обратната страна на тънка дървена лъжица за разбъркване). В дупчиците слагам масло – около 10 – 15 г, но може и повече. Колкото повече е маслото, толкова по-ароматен и вкусен е ориза. Ако оризът много е изсъхнал и се е изцедил в цедката, може да се добавят и 2 – 3 с.л. вода. Намалявам котлона до степен 1 и покривам тенджерата с кърпа, а върху нея и капак. След около 5 – 8 минути оризът е готов. Махам от котлона и оставям за около 8 – 10 минути, докато влагата напълно се изпари. Взимам голяма чиния и я слагам върху тенджерата, сякаш е капак, а след това обръщам тенджерата и би трябвало да имам пухкав ориз покрит с препечена питка, напоена с масло.

Добър апетит!

А опитахте ли това?