В същия тиган слагаме месото – в оригиналната рецепта месото е на късчета. Аз предпочетох да сложа бутчетата цели. Добавяме част от мазнината и запържваме (докато месото придобие кафеникава коричка).

Изваждаме го и в същия тиган добавяме нарязания на дребно лук (за лука важи същото правило като за орехите, аз лично предпочитам да е на по-едри парчета). Разбъркваме докато омекне. Това е моментът да добавим и подправките – канела, сол и черен пипер. Разбъркваме бързо, колкото да пуснат аромата си, без да загорят, а след това добавяме 250 – 300 мл вода. Щом сместа в тигана кипне, добавяме пилешкото месо, орехите и соса от нар. Постепенно се получава гъста и доста мазна яхния с тъмнокафяв цвят.

Ако след като опитаме ястието ни се стори прекалено кисело, заради соса от нар, можем да добавим малко кафява захар – вкусът трябва да е леко сладко-кисел. Ако ароматът на нар не се усеща, може да се добави още малко.

На умерена температура ястието се готви още около 40 – 50 минути, като се разбърква, за да не загори.

Перфектната гарнитура към фесенджана е ориз басмати. При неговото приготвяне също има тънкости.

След доста проби и грешки, открих моят начин за пухкав ориз: 

Измивам ориза, докато спре да пуска нишесте (бялата вода). Накисвам го за 15 – 20 минути във вода, която го покрива. След това го слагам във вряща подсолена вода – количеството на вода трябва да е достатъчно, за да има пространство ориза, но не е важно да бъде в някакво съотношение. След като поври няколко минути вадя едно зрънце и го стискам между пръстите си – ако е леко сурово – това е моментът да махна ориза от огъня. Трябва да се усети степента на готвене – точно малко преди да е готово. Прехвърлям го в цедка.

В тенджера с дебело дъно слагам 1 с.л. масло и 1 ч.л. олио, след като размажа мазнината по дъното и стените слагам една арабска питка, която да ги покрие (арабската питка може да се замени с тънко нарязани сурови картофи). Върху хляба или картофите слагам ориза по начин, който оформя пирамида. В него правя няколко дупчици, през които да излиза въздуха и влагата (аз ги правя с обратната страна на тънка дървена лъжица за разбъркване). В дупчиците слагам масло – около 10 – 15 г, но може и повече. Колкото повече е маслото, толкова по-ароматен и вкусен е ориза. Ако оризът много е изсъхнал и се е изцедил в цедката, може да се добавят и 2 – 3 с.л. вода. Намалявам котлона до степен 1 и покривам тенджерата с кърпа, а върху нея и капак. След около 5 – 8 минути оризът е готов. Махам от котлона и оставям за около 8 – 10 минути, докато влагата напълно се изпари. Взимам голяма чиния и я слагам върху тенджерата, сякаш е капак, а след това обръщам тенджерата и би трябвало да имам пухкав ориз покрит с препечена питка, напоена с масло.

Добър апетит!

А опитахте ли това?