От А до Ям

Приказки от кухнята: Мекичките на баба

За никой от приятелите ми не е тайна, че не готвя често – не защото не обичам готвеното или имам нещо против, а защото живея два етажа под свекърва ми и мога да разчитам изцяло на нейната помощ.

Приказки от кухнята: Мекичките на баба

За никой от приятелите ми не е тайна, че не готвя често – не защото не обичам готвеното или имам нещо против, а защото живея два етажа под свекърва ми и мога да разчитам изцяло на нейната помощ. Никога не съм крила възхищението си от нейните кулинарни умения и съм й изключително признателна за всичко, което прави за нас. Благодарение на нея у дома има винаги нещо вкусно и домашно приготвено, което ни посреща още с прекрачването на къщния праг. [[more]] Въпреки това, винаги когато имам време и възможност, се опитвам да черпя от знанията й, за да запазя и продължа традициите в семейството ни. Постепенно усвоих много познания и грижливо пазя всички рецепти в една специална кутия. Няма да крия, че в началото ми беше изключително трудно, защото нямах елементарни кулинарни познания, но с времето термини като „да се задуши“ и „на вкус“ се изпълниха със съдържание и вече не ми звучат неразбираемо и напълно абстрактно. Смея да кажа, че благодарение на нейната отдаденост и невероятни кулинарни умения научих адски много и разбрах, че няма нищо по-велико от това да създаваш, отстояваш и продължаваш семейните традиции и ценности.

Събиранията около масата – с повод и без повод – започнаха да се превръщат в желано и очаквано събитие, а не досаден ангажимент, който искам, не искам, трябва да изтърпя. Сега, близо деветнайсет години по-късно, си давам сметка, че искам да науча колкото се може повече от нещата, които тя умее и да се опитам да овладея изкуството й да събира и омагьосва всички около масата.

Днес ще ви разкажа как благодарение на нейните невероятни мекички всички се забавлявахме, мацахме и похапвахме сладко-сладко на вилата.

Рецептата е изключително проста и не изисква почти никакви кулинарни умения. Трябва ви много настроение, щипка ентусиазъм и желание да се вихрите в кухнята. Добавете и малчуганите, които видите наоколо, и ще постигнете най-важното – страхотно забавление и сити дечица у дома.

И все пак, за да спазим протокола... [[quote:0]]

1 кг брашно
500 г кисело мляко
1 чаена чаша (200 мл) прясно мляко
1 яйце
20 г мая
1 чаена лъжичка (5 г) сода бикарбонат
1 чаена лъжичка (5 г) сол
1 чаена лъжичка захар
олио за пържене

Замесете тестото, като предварително пресеете брашното в подходяща за целта купа. Разтворете прясната мая в прясното мляко, което трябва да е хладко, а не току-що извадено от хладилника или горещо. Добавете захарта и разбитото яйце, като оставите сместа настрани за десетина минути. В киселото мляко сложете солта и содата. Оформете кладенче в пресятото брашно и добавете и двете млека (прясно с мая и кисело със сода). Замесете хубаво тестото до получаването на хомогенна и гладка, леко лепкава маса. Оставете тестото да престои в хладилника поне един час – не е задължително, но определено всичко става по-добре, когато имаме повече търпение. След като го извадите от хладилника, го разделете на три равни части, разточете го не много тънко и изрежете малки равни кръгчета с помощта на стъклена чаша. Изпържете мекичките в сгорещена мазнина и ще се насладите на техния невероятен вкус!

Всички вкъщи ги предпочитат с малиново сладко, но за мен мекичките на баба са най-сладки с ароматен домашен мед.

Надявам се да са ви вкусни.