ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Тялото говори. Слушай!

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Колко пъти са ни питали като деца “какви искаме да станем”, когато пораснем? И колко пъти сме мислили да бъдем балерини, художници, актриси, адвокати, архeолози... Много, нали? В живота всеки един от нас желае да бъде някой без да се замисля за истинската си същност. Водени от силния глад за успех, забравяме да подхранваме наравно Ума, Душата и Тялото. 

Три определящи сили, които своенравно ни теглят в различни посоки, когато цари разногласие в нас. А отвън сякаш нищо ни няма. Тялото ни доблестно поема цялата отговорност на Activ-ния ни начин на живот. Накъде по-далеч от себе си! Накъде по-близо до себе си? Накъде! Накъде още?! 

“Спри се!” – крещи душата. “Давай! Още! Мога. Продължавай”– отвръща умът. 

А тялото мълчи. То знае, че ще дойде и неговият ред да се изкаже. Като съдия, който оценява позициите, знаейки, че ще има последната дума. Присъдата? Психическо прегаряне – присъда, която сами си поставяме, пренебрегвайки жизнения баланс между трите водещи сили, в желанието си да успеем в живота. 

Да, още от малки ни поощряват да си поставяме високи цели, да стимулираме и развиваме интелекта си без дори да се замисляме за тялото. То не се измерва със сантиметри, идеални обиколки или размера на дрехите, а със силата, която поддържаме вътре в него.

Животът не се измерва с броя вдишвания, а с преживяното. А как бихме могли да водим пълноценен живот, ако не се грижим подобаващо за тялото, ума и душата? Тялото е много повече от привлекателна външност, то е образът, който представяме пред света – то е нашата визитка. Благодарение на него и Аctiv-ния му организъм сме мобилни, чувствителни, дейни. Чрез него пишем своята история, чрез действия, събития, изживявания, които оказват влияние върху светогледа и живота ни, такъв, какъвто си го направим – значим, а не просто съществуване. 

Така, в някакъв момент, то спира, раздвоено от разностранните сигнали, които получава. 

“Бързайте бавно. Единни ли сме, няма как да паднем”, прошепва тялото, предизвиквайки тишина в съзнанието и душата. 

“Знам. Изморени сме от безкрайния маратон, който водим със себе си. Изтощени сме от натиска на упоритата надежда. Отегчени сме от задуха на постоянния оптимизъм. Понякога е хубаво да бъдем просто себе си. И моите сили се изчерпват с времето… особено, когато единственото, което предстои, е да бъда опора на всички нас”, добавя то. 

“Не съм перфектната фигура. Коя е?! Знаете, нося следите на житейския ни опит – минали сме през множество болка, несигурност, успехи, падения, злоупотреби, депресия, радост, гняв, сълзи и много смях и щастие. И въпреки всичко и всички съм тук с вас, приемам ви такива, каквито сте - емоционални, амбициозни.  Очаквам да направите същото за мен. Признание. Осъзнавам, трябвало е да премина през всичко това и...