От А до Ям

Тялото говори. Слушай!

Как да ре-Activi-раме тялото, установявайки връзка с ума и душата.

Колко пъти са ни питали като деца “какви искаме да станем”, когато пораснем? И колко пъти сме мислили да бъдем балерини, художници, актриси, адвокати, архeолози... Много, нали? В живота всеки един от нас желае да бъде някой без да се замисля за истинската си същност. Водени от силния глад за успех, забравяме да подхранваме наравно Ума, Душата и Тялото. 

Три определящи сили, които своенравно ни теглят в различни посоки, когато цари разногласие в нас. А отвън сякаш нищо ни няма. Тялото ни доблестно поема цялата отговорност на Activ-ния ни начин на живот. Накъде по-далеч от себе си! Накъде по-близо до себе си? Накъде! Накъде още?! 

“Спри се!” – крещи душата. “Давай! Още! Мога. Продължавай”– отвръща умът. 

А тялото мълчи. То знае, че ще дойде и неговият ред да се изкаже. Като съдия, който оценява позициите, знаейки, че ще има последната дума. Присъдата? Психическо прегаряне – присъда, която сами си поставяме, пренебрегвайки жизнения баланс между трите водещи сили, в желанието си да успеем в живота. 

Да, още от малки ни поощряват да си поставяме високи цели, да стимулираме и развиваме интелекта си без дори да се замисляме за тялото. То не се измерва със сантиметри, идеални обиколки или размера на дрехите, а със силата, която поддържаме вътре в него.

Животът не се измерва с броя вдишвания, а с преживяното. А как бихме могли да водим пълноценен живот, ако не се грижим подобаващо за тялото, ума и душата? Тялото е много повече от привлекателна външност, то е образът, който представяме пред света – то е нашата визитка. Благодарение на него и Аctiv-ния му организъм сме мобилни, чувствителни, дейни. Чрез него пишем своята история, чрез действия, събития, изживявания, които оказват влияние върху светогледа и живота ни, такъв, какъвто си го направим – значим, а не просто съществуване. 

Така, в някакъв момент, то спира, раздвоено от разностранните сигнали, които получава. 

“Бързайте бавно. Единни ли сме, няма как да паднем”, прошепва тялото, предизвиквайки тишина в съзнанието и душата. 

“Знам. Изморени сме от безкрайния маратон, който водим със себе си. Изтощени сме от натиска на упоритата надежда. Отегчени сме от задуха на постоянния оптимизъм. Понякога е хубаво да бъдем просто себе си. И моите сили се изчерпват с времето… особено, когато единственото, което предстои, е да бъда опора на всички нас”, добавя то. 

“Не съм перфектната фигура. Коя е?! Знаете, нося следите на житейския ни опит – минали сме през множество болка, несигурност, успехи, падения, злоупотреби, депресия, радост, гняв, сълзи и много смях и щастие. И въпреки всичко и всички съм тук с вас, приемам ви такива, каквито сте - емоционални, амбициозни.  Очаквам да направите същото за мен. Признание. Осъзнавам, трябвало е да премина през всичко това и...


...ми предстои да изживея още, само и само да (пре)откривам себе си, да се усъвършенствам и надграждам. Но за тази цел имам нужда от вашата подкрепа. Помощ, която да ми оказвате всекидневно, полагайки грижи за мен.  Дали това ще бъде чрез заслужена почивка, приятни занимания, срещи или нови вкусове към живота – има значение, а основното за мен е да знаем как да се храним правилно и осъзнато – на емоционално, съзнателно и физическо ниво. Единствено по този начин ще можем да продължаваме   заедно и напред. Аз без вас не мога, и обратното”, заключи тялото.

Да, в живота има Activ-и и пасиви, но те са необходими, за да има баланс. Когато усетим, че губим равновесие е хубаво, дори за малко, да се оставим на мира и да възобновим връзката със себе си.

Споделям всичко това предвид преживяното от мен. Навремето, в пиков момент на умора, си припомних за мой близък приятел, който ми бе споделил:

"Гладен съм за любов!"

Реално погледнато, думите му нямат нищо общо с всичко останало. Истината е, че подтекстът на изказа му, ме накара да разбера, че разединявайки Ума и Душата, карам Тялото ми да страда. Тогава прозрях, че както той, така и моето Тяло се нуждае от любов - не коя и да е, а моята. 

Тогава реших да съставя списък с всичко, което обичам да правя. Установих, че голяма част от изброените неща, постепенно, съм ги изключила от ежедневието си. Решена да променя това, взех маркер и ги оградих, сякаш си правя шопинг лист. Едно, две, пет, десет... 

"И сега откъде да започна?" - замислих се аз.  

Преразгледах списъка и погледът ми се спря на "Моята 2019", която бях обобщила с "балансирано хранене и здраво тяло". Излязох до кварталното магазинче, за да си напазарувам. Сред хладилните рафтове Activia привлече вниманието ми с ярките си цветове и стилна визия. На опаковката й пише онова, което бях си отбелязала. Приех го за знак. Така започна моята година с чист вкус, Activ-ни свойства и, не на последно място, радост от живота.    

Вълшебен момент, който споделих първо със себе си, след това с приятели, в името на святата хармония между Ума, Душата и Тялото.    

В такива моменти има чувства, които трудно можем да изразим, дори пред себе си. Затова реших да напиша писмо, с обръщение директно към тялото си. Какво му написах ли? Прочетете тук

 С  Danone Activia се чувствам добре. 

 

С подкрепата на Danone Аctivia