Аз съм човекът с плана. Почти винаги и почти за всичко. И разбира се, често се случва всички планове да рухнат. Специално онези, житейските, в които знаеш точно как си подредил живота си, но те сгромолясват най-шумно. Но, както обичам да казвам:„Победата е за подготвените“. И почти винаги в главата си имам план B, C, понякога и стигам и до D.
Тази сутрин плановете ми за пореден път се преобърнаха. Странното е, че именно в такива ситуации успявам да съм най-креативна и практична. Предстоеше първият ми велопоход. Безстрашното ми и приключенско сърце водеше люта битка с практичния ми и често доста страхлив мозък. За да заглуша и двете, реших да се съсредоточа в нещо, което със сигурност ми се получава – подготовката. А всеки знае, че сред природата храната е нещо доста важно.
Днешното предложение не е кулинарен шедьовър и не е замислено да бъде. Не очаквайте гурме кухня, но е вкусно. Още по-важното е, че е много практично за пренасяне, лесно се хапва без прибори, използват се продукти, които няма как да се развалят за няколко часа в планината и е съставено от комплексни въглехидрати – за да даде енергия. Същите достойнства го правят доста добро за носене в офиса или на дълъг път.
Необходими продукти:
(за около 20 кюфтенца)
100 г суров амарант
150 г сурова червена леща
шепа бланширани броколи
мазнина (кокосово масло или краве масло)
1 яйце*
1– 2 лъжици брашно (може и от лимец)
1 – 2 с.л. хранителна мая (не е задължителна)
Сол, черен пипер и други подправки на вкус
* За веган вариант можете вместо яйце да използвате 2 с.л. чия, предварително накисната във вода.
Сварете поотделно лещата и амаранта. Отцедете лещата.
Сложете всички съставки – без мазнината, хранителната мая и брашното – в чопър (ако нямате, можете да настържете броколите на ситно и да смесите съставките в купа). Ако сместа не е достатъчно гъста – добавете брашното. След това добавете хранителната мая. Не очаквайте да е твърда и лесна за оформяне – консистенцията е по-скоро рядка, но позволява да се направят кюфтенца с ръце.
Загрейте тиган с не залепващо покритие. Аз пробвах с и без мазнина – няма разлика във вкуса, но с мазнина се получават по-бързо. Печете по няколко минути от всяка страна.
С изброените съставки ми се получиха около 20 кюфтенца. Изядохме ги на върха. И бяха страхотни. Ако ги хапвате „сред цивилизацията“ можете да добавите сос – какъвто поискате.
Ето и едно ястие, което носи духа на Иран!
