Истинска наслада! Традиционен специалитет от Белгия, навлязал и в кухнята на северна Франция (Лил и региона).
Необходимите продукти:
1 кг телешко месо (аз ползвах от плешката)
2 глави лук
1 с.л. кокосово масло (заменя се с обикновено масло)
1 ч.л. кафява захар
1 с.л. балсамико
1 с.л. кокосово брашно (или обикновено брашно)
500 мл тъмна бира
Около 250 мл телешки бульон
120 г меденки* без глазура (или стар хляб)
2 ч.л. горчица
4 стръка прясна мащерка
Аз използвах един френски вариант на сладък хляб с мед и подправки, т.нар. „pain d’épices“, който на вкус се доближава изключително много до нашите меденки (ако искате да си направите вкъщи, ето рецепта). Ако не сте почитатели на леко сладникавия им вкус, може да ги замените частично или напълно със стар хляб. Аз лично харесвам допълнителното богатство от вкусове, добавено от подправките в меденките.
Лукът се обелва и нарязва на полумесеци. Месото се нарязва на едри хапки (около 4 – 5 см). Маслото се загрява на силен огън в дълбока тенджера с дебело дъно.
Месото се запечатва на порции от всички страни в маслото (не слагайте цялото месо наведнъж, защото температурата ще спадне и месото ще заври, вместо да се запечата). Отделя се в чиния.
В остатъка от мазнината се задушава лукът, заедно със захарта и оцета балсамико. Оставя се да се карамелизира леко на умерен огън.
Месото се връща в тенджерата при лука, поръсва се с брашното и се разбърква добре, посолява се и се подправя с черен пипер. Прибавят се бирата и бульонът, разбърква се добре.
Добавят се стръковете мащерка и намазаните с горчица меденки (хляб), които се подреждат отстрани върху яхнията. Те ще се разтворят при готвенето и ще придадат допълнителна плътност на соса.
Огънят се намалява, тенджерата се покрива с капак и се оставя да къкри на слаб огън за 2 часа и половина, или за 3 часа, като от време на време се разбърква внимателно. Ако сосът е повече или е по-рядък, можете да отхлупите тенджерата през последните 30 минути.
Яхнията се сервира, поръсена с магданоз и придружена от броколи и варени картофи… и чаша бира. Традиционната гарнитура е пържени картофи, но може да бъде и пюре, както и други зеленчуци по желание. Ястието е още по-вкусно на следващия ден.
