ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Вкусът на Франция: Френска лучена супа

Вкусът на Франция: Френска лучена супа
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Предполага се, че тази супа е съществувала още от времето на древните римляни. Дълги години е била считана за храна на бедните, заради изобилието и ниската цена на лука и малкия брой продукти, необходими за приготвянето й. Според някои доста спорни източници първата лучена супа е била приготвена от самия Луи XV, който по време на лов се оказал гладен и с налични единствено лук, масло и шампанско. Няма начин шампанското да не е спасило положението!

В днешни дни супата се приготвя не с шампанско, а с говежди бульон, сипван върху карамелизиран в масло лук. Предполага се, че основният вариант на супата е с корени някъде около Лион, а версията, в която се поднася със запечено сирене и крутони, идва от парижките бистра на Монмартър. Традиционно използваното сирене е ементал или грюйер, но може да използвате всякакъв вид сирене, което се разтапя при печене – млад кантал, бофор, или дори кашкавал. Обикновено карамелизираният лук се деглазира с бяло сухо вино, но в едно предаване видях шеф Ерик Салмон (майстор-готвач в ресторанта Les Flottes) да използва червено порто, което да обогати допълнително ароматите и да довнесе малко сладост, и се възползвах от идеята.

Ако сте на разходка в Париж, със сигурност ще забележите, че френската лучена супа е неотменна част от менюто на ресторантите в най-туристическите квартали. Ще разпознаете истинската, тоест приготвената на място, по полумесеците лук в чинията. Обикновено супата от пакетче, която (за съжаление) е по-често срещаният вариант в туристическите ресторанти, е доста по-гъста, но почти не се виждат парчета лук.  

Необходимите продукти:

(за 6 порции)

500 г червен лук
30 г масло
2 с.л. брашно
100 мл порто (или бяло сухо вино, ако портото е твърде сладко)
2 л телешки бульон
няколко стръка прясна мащерка
12 филии франзела (още по-добре, ако е от предния ден)
100 г сирене бофор (ементал или кашкавал)

Лукът се обелва и нарязва на тънки полумесеци. Маслото се загрява на умерен огън в тенджера. Добавя се лукът и се оставя да се карамелизира за около 10 минути, като се разбърква от време на време. Огънят не трябва да е много силен, за да не изгори лукът, а да може водата му да се изпари и той да омекне и да покафенее. Поръсва се с брашното и се разбърква добре, оставя се за още минута-две. Деглазира се с виното порто, оставя се да заври отново и се долива телешкият бульон. Добавят се стръкчетата мащерка, посолява се при нужда и се подправя с черен пипер. Оставя се да къкри на тих огън за около 30 минути.

Поднася се със запечен хляб и разтопено сирене. Традиционно, супата се разпределя в огнеупорни купи, отгоре се поставят 1 – 2 препечени филийки франзела, поръсва се настърганото сирене (ементал или грюйер) и се оставя за няколко минути под грила на фурната, докато сиренето се разтопи и леко позапече.

Тъй като нямам огнеупорни купички, подредих в тавичка двойки филийки франзела, поръсих ги с настърганото сирене и ги запекох за десетина минути в предварително загрята на 220 градуса фурна, докато сиренето се разтопи и позапече. Сервирах супата в обикновените ми чинии, още горещата запечена франзела със сирене поставих непосредствено преди сервирането.

И една класическа френска салата!

 

Владимира (Мира) е жена по възраст и момиче по душа. Биохимик по образование, любопитна по природа, експериментатор в кухнята. Градско момиче до мозъка на костите си и също толкова градски турист. Обича книгите, фотографията, научната фантастика, кулинарията, Париж, ровичкането в Интернет, Лондон, пътуванията, шоколада, морето, музиката на Куийн и Бийтълс, фентъзито и тъмна бира... не задължително...