ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Вкусът на Франция: Мляко с ориз по нормандски

Вкусът на Франция: Мляко с ориз по нормандски

Снимки: Мира Донкова

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

На френски се нарича Teurgoule, а историята и рецептата на тази вкусотия ни предлага нашето френско момиче Мира от Marmottes et chocolat

Днес ще ви говоря за мляко с ориз. Ама не какво да е мляко с ориз, а най-вкусното, което съм опитвала в живота си. Дошло до нас право от Нормандия.

Мляко с ориз е десертът, който ме изстрелва директно в детството, при стъклените купички, поръсени с канела и оставени да изстинат на масата в кухнята на някоя от двете ми баби. Мога да го ям във всякакъв вариант – сварено и леко течно, както го правеха бабите ми – като печен на фурна сутляш, с аромат на ванилия, както е често във Франция, или на кардамон (както е в индийския kheer), или сладкият до полуда португалски „arroz doce“. И това са само част от многото лица на този десерт…

Наскоро по време на едно предаване видях и един доста по-непознат френски вариант на млякото с ориз, така както го приготвят в Нормандия, с интересното име „tergoule“ („тергуль“), и почти веднага се опитах да го приготвя вкъщи. Но преди да минем на рецептата, ще се върнем няколко столетия назад.

Намираме се в средата на XVIII век, някъде в началото на Седемгодишната война между Франция и Англия (1756 – 1763), когато нормандските корсари кръстосват близките морета. Един плячкосан кораб, натоварен с ориз, се озовава в пристанището на живописното градче Онфльор (Honfleur).

Междувременно, поради лошото време в областта много селяни са загубили реколтата си. За да предотврати гладуването и евентуалните бунтове на населението в района, интендантът на Генералството в град Каен, господин Франсоа Орсо дьо Фонтет, самият той вносител на ориз и подправки, разпределя

Владимира (Мира) е жена по възраст и момиче по душа. Биохимик по образование, любопитна по природа, експериментатор в кухнята. Градско момиче до мозъка на костите си и също толкова градски турист. Обича книгите, фотографията, научната фантастика, кулинарията, Париж, ровичкането в Интернет, Лондон, пътуванията, шоколада, морето, музиката на Куийн и Бийтълс, фентъзито и тъмна бира... не задължително...