На френски се нарича Teurgoule, а историята и рецептата на тази вкусотия ни предлага нашето френско момиче Мира от Marmottes et chocolat.
Днес ще ви говоря за мляко с ориз. Ама не какво да е мляко с ориз, а най-вкусното, което съм опитвала в живота си. Дошло до нас право от Нормандия.
Мляко с ориз е десертът, който ме изстрелва директно в детството, при стъклените купички, поръсени с канела и оставени да изстинат на масата в кухнята на някоя от двете ми баби. Мога да го ям във всякакъв вариант – сварено и леко течно, както го правеха бабите ми – като печен на фурна сутляш, с аромат на ванилия, както е често във Франция, или на кардамон (както е в индийския kheer), или сладкият до полуда португалски „arroz doce“. И това са само част от многото лица на този десерт…
Наскоро по време на едно предаване видях и един доста по-непознат френски вариант на млякото с ориз, така както го приготвят в Нормандия, с интересното име „tergoule“ („тергуль“), и почти веднага се опитах да го приготвя вкъщи. Но преди да минем на рецептата, ще се върнем няколко столетия назад.
Намираме се в средата на XVIII век, някъде в началото на Седемгодишната война между Франция и Англия (1756 – 1763), когато нормандските корсари кръстосват близките морета. Един плячкосан кораб, натоварен с ориз, се озовава в пристанището на живописното градче Онфльор (Honfleur).
Междувременно, поради лошото време в областта много селяни са загубили реколтата си. За да предотврати гладуването и евентуалните бунтове на населението в района, интендантът на Генералството в град Каен, господин Франсоа Орсо дьо Фонтет, самият той вносител на ориз и подправки, разпределя
ориза от корсарския кораб. По онова време оризът е непозната за Нормандия храна и хората не знаят как да го приготвят. Инструкциите на интенданта са да го сварят в мляко, което е обилно по тези земи, и така нормандските селяни избягват глада.
Постепенно просто свареният в мляко ориз, с добавката от захар и канела, се превръща в десерт със специфичен начин на приготвяне. Той се готви в голям пръстен или керамичен съд с широк отвор, дълго време и на ниска температура. Отначало се е приготвял във фурните за хляб, за да може да се използва остатъчната топлина. При това бавно печене, оризът се разварява и поема от млякото до степен на кремообразна каша, а захарта и подправките карамелизират и придават един богат и плътен вкус.
Десертът се нарича „tergoule“, което в свободен превод от местното наречие означава „да си изкривиш физиономията“… дали защото отначало нормандците не са били свикнали на непознатия вкус на канелата, или защото десертът е толкова вкусен, че човек се нахвърля върху него с лъжицата още при изваждането му от фурната, оставям на вас да решите.
Ако обичате мляко с ориз, в което оризът е неразварен и леко твърд, пропуснете рецептата и идете на края на поста за няколко снимки от Онфльор. Ако искате да опитате нов вариант, където под карамелизираната коричка се крие топящ се крем с аромат на канела, четете по-надолу. На снимките може да изглежда като една суха и компактна маса, но ви уверявам, че кремът се топи в устата.
Необходимите продукти:
100 г. ориз (75 г, ако обичате млякото с ориз по-рядко)
75 г. бяла захар
25 г. мусковадо
1 л. прясно мляко
2 ч.л. канела
1 ч.л. ванилов екстракт (по желание)
щипка сол
Фурната се загрява на 160 градуса.
Прясното мляко се загрява почти до завиране на котлона. В керамичен съд (гювеч) с широк отвор се поставят почистеният, но немит ориз, захарта, канелата, ванилията (ако ползвате) и солта. Налива се горещото прясно мляко.
Пече се в продължение на около 3ч.и 30мин., докато отгоре хване карамелизирана коричка и при разклащане центърът не е много течен.
Изважда се и се оставя да изстине преди поднасяне.
