От А до Ям

Хумусът и неговият филм

Може ли хумусът да бъде катализатор на мира в Близкия изток? Може ли този дип от смачкан нахут да бъде витрина на разбирателството в региона пред света? А може ли авторът на рецептата за мир да се окаже австралиец? Сигурна съм, че сте си задавали тези въпроси много пъти и е време съмненията ви да отпаднат. Отговорът на всички е “да”, и това е темата на филма “Правете хумус, а не война”.

Хумусът и неговият филм

Може ли хумусът да бъде катализатор на мира в Близкия изток? Може ли този дип от смачкан нахут да бъде витрина на разбирателството в региона пред света? А може ли авторът на рецептата за мир да се окаже австралиец? Сигурна съм, че сте си задавали тези въпроси много пъти и е време съмненията ви да отпаднат. Отговорът на всички е “да”, и това е темата на филма “Правете хумус, а не война”.

Запознайте се с Тревър Греъм. Документалист, който има ексцентричната идея да ни преведе през тази изстрадала зона чрез една друга война. Войната за хумуса! Тя бушува между Израел, Палестина и Ливан от 2008 г. В чии вени е потекъл пръв, кой го прави най-добре и кой има правото да държи търговската марка пред света и да прави пари от името му. Тревър определено е шантав и не пропуска сгода да пусне микрофона, за да потопи парче пита в хумуса, но той има и личен мотив да направи този филм – една любовна история и едно семейство, което всяка събота сяда около масата си “на дъното” на света, за да яде хумус.[[more]]Той се свързва с различни официални лица – министри и политици, учени и историци, и дори един писател, който надниква в самата Библия, за да отсече, че хумусът е споменат в Стария завет. Докато гледаш всички тези важни хора и предусещаш техния скрит мотив да водят този спор на “идентичността”, се заливаш от смях и неизбежно си мислиш за киселото мляко, сиренето и лютеницата. Наши са! Само наши и на никой друг!

А истината е... Истината сякаш е, че отвъд политическите мотиви всички тези хора – палестинци, ливанци и израелци, обичат хумус и го правят да си оближеш пръстите! Хумусът е храна, която пътува с хората, като думите, и е достатъчно древна, за да е на всички тях. И хората – онези, неважните хора, нямат никакъв проблем с това извън анекдотите и закачките. Те нямат нужда някой им каже, че хумусът е изконна тяхна принадлежност, защото той е и винаги е бил! Те се събират и пробват чуждия хумус, те наемат онзи, който го прави добре, те преминават телени огради и оставят оръжието си, за да седнат на масата на другия и да ядат от хумуса му. Той е оазис на мира и нормалността в този ужасен конфликт.

Какво повече? Може би и малко критика към забавния Греъм. Твърде много копира стила на Майкъл Мур, дори в шапката.

Но стига за филма. Време е за рецептата![[quote:0]] 

500 г сварен нахут
2 супени лъжици светъл тахан
2 скилидки пресован чесън
½ чаена лъжичка кимион
сокът на два лимона
зехтин, сол

Всичко без зехтина отива в блендера. И когато той се затрудни да смели нахута, добавяте зехтин на тънка струйка на няколко пъти, докато блендерът тръгне и направи спокойно гъст и гладък крем. Прехвърляте го в купа, пробвате, за да се уверите, че е просто прелест, опитвате се да не изядете половината, преди да сте го сервирали и ако е нужно, добавяте каквото е необходимо според вкуса си. Поставяте го в центъра, осигурявате си арабски хляб и поканвате приятелите си на масата!