ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За козунака и яйцата са важни маята и боята. Но най-вече желанието!

За козунака и яйцата са важни маята и боята. Но най-вече желанието!
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Любимият празник, ухаещ на пресни козунаци и украсен с чудни шарени яйца, наближава, момичета! Ще бъде слънчево, ще бъде весело, ще бъде в компанията на близки и приятели. Ще бъде Великден! А тайната на празника е, че всичко е по-вкусно и по-хубаво, когато си го направим сами. С децата – яйцата, с мама – козунака!

Аз лично нямам търпение, още повече, че имам късмета да празнувам два пъти. Отварям тетрадката– онази, в която са записани най-хубавите рецепти на семейството ни, изпитани с годините, но и усъвършенствани, и вече съм готова с продуктите и със споделянето на тайните ни. За да имат повече хора хубави козунаци и яйца.

Първата ни тайна? Използваме мая и боя на Dr. Oetker. От там насетне всичко е въпрос на избор, опит, традиция. Но най-вече настроение и желание.

Козунакът

Да се направи домашен козунак е изключително приятно, удовлетворяващо и сплотяващо забавление. Не казвам, че е лесно, но не е съвсем трудно. Може и по мързеливия начин, разбира се, а може и както трябва. Не всеки ден е Великден, компромисите не си заслужават – наравете козунака както трябва!

Съвършеният козунак е на конци и е много ароматен. Това го знаят всички. За да ви се получи такъв, трябва да имате качествени продукти. Препoръчвам ви маята на Dr. Oetker – идеалната е сухата, която е дехидратирана, прясна, опакована и защитена. Аз винаги съветвам хората, които правят козунаци, да разтварят маята си в млякото (не със сухите съставки, макар че точно тази мая може да се смеси и със сухите), с малко захар и да изчакат търпеливо да шупне, както казваше баба ми, т.е  да се активира. Разбира се, когато се получи ясно изразен слой мехурчета на повърхността. 

Хубавият козунак се меси два пъти. Първо, омесва се добре до меко и нелепкаво тесто, после се изчаква търпеливо да втаса – толкова, че да започне да излиза от съда. Докато чакаме, с мама направо излизаме навън да се разходим и да пием кафе. Връщаме се след два или три часа, когато то вече няма търпение да го омесим отново. А след това изпълняваме друг ритуал – козунакът се „раззима“, както казваше баба ми, тоест сплита се на плитки, поставя се в тавите, намазва се с жълтък, поръсва се със захар и отново се изчаква да втаса. Като казах захар – тук също имаме малка тайна. Използваме ароматизирана ванилова захар, препоръчвам ви Бурбонската ванилова захар, отново на Dr. Oetker, която придава много изтънчен аромат на козунака. Можете спокойно да се доверите и на течните есенции: ванилия, лимон, ром. Имайте предвид единствено, че една ампула е за 500 г брашно.

Разбира се, винаги можете да последвате инструкции, съвети и трикове как се прави или за гледате видео, в което е показано как се прави. Най-хубавото на козунаците е, че всеки има нещо да допълни и разкаже за тях.

Навремето баба ми е носела козунаците да се пекат на фурна. Днес трябва да познавате печката си добре. Нашите козунаци ги печем на 200 градуса за около 30 минути.

И след като цялата къща ухае на пресен козунак е ред на яйцата...

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.