"Днес няма да тъгувам", Валентина Шейтанова

Днес няма да тъгувам. Ще почивам
от всяка лятна суетня и жега.
Какво пък? Август нека си отива.
На практика не сe сбогувам с него,
а с някаква измислена представа,
че само лятото крепи живота.
Кой другите сезони зачертава
и недовижда в себе си доброто,
останало от дните му не-летни?
Какво ми даде лятото? Едва ли
към мене някога било е щедро
(освен, че сетивата ми подпали).
Днес няма да тъгувам. Ще мечтая.
Ще взема глътка въздух и спокойно
програмата си скромна ще прегледам,
без да се давя в пот. Съвсем достойно
ще си доближа кротко сладоледа.
Зеленото започна да омръзва,
едно и също, леко прегоряло.
От погледа ми някак се изплъзва,
(добре че синьото е потъмняло).
Отварям си най-тайната кутия.
Онази, вътре с пъстрите боички.
Подбирам топли цветове. Магия,
която моята душа обича.
И някой близък ден ако осъмне,
очарователно обагрен, парка
по вейките на нежните салкъми
ще има моя, автентична шарка.