ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Две хубави очи и още 3 стихотворения, които Яворов написва за Мина

Две хубави очи и още 3 стихотворения, които Яворов написва за Мина
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

На днешния ден, едва на 20-годишна възраст, умира Мина Тодорова – любимата на Пейо Яворов, музата, вдъхновила едни от най-красивите му стихове. Двамата се запознават на Благовещение през 1906 г., веднага след това той ѝ посвещава стихотворение, озаглавено с името на християнския празник. Родителите на Мина са против близостта ѝ с писателя, самата тя също е разколебана.

Тя прекарва 9 месеца в Париж, където се лекува от туберкулоза, но така и не се връща, а той така и не успява да я види преди смъртта ѝ на 14 юли 1910 година. Дълго време след това Яворов ежедневно посещава гроба ѝ, където вижда Лора Каравелова (и с нея се е запознал през 1906-а). Разказва за невъзможната им, трагична любов в пиесата „В полите на Витоша“. Вижте четири красиви произведения, посветени на Мина! Две хубави очи, душата на дете...

Благовещение

Прохладен лъх от ангелско крило,

                о ангел, о дете,

зефирен лъх от ангелско крило

сред зной облъхва моето чело;

отпаднал ме лелее нежен сън...

Зора се зазорява вън.

 

Мелодия неземна сред нощта,

                о песен, о дете,

мелодия вълшебна сред нощта

лелее и приспива мисълта:

зора се нова зазорява вън

и празничен се носи звън.

 

Душата ми тъгува и мълчи,

                о сълза, о дете,

душата ми бленува и мълчи -

и тихо капят сълзи от очи:

аз слушам празнично тържествен звън

през утрен сън, уви, през сън...

И още...

Габриела е Везна, която обича да има задачи, затова не се затруднява да поддържа няколко баланса едновременно – между момичето от село, защото е израснала там, и момичето от града, което е днес; между изучаването на PR и практикуването му; между поезията в душата си и прозата на задушаващите делници. Страхува се от тъмното (затова се старае да внася светлина), от неверни приятели (...