На днешния ден, едва на 20-годишна възраст, умира Мина Тодорова – любимата на Пейо Яворов, музата, вдъхновила едни от най-красивите му стихове. Двамата се запознават на Благовещение през 1906 г., веднага след това той ѝ посвещава стихотворение, озаглавено с името на християнския празник. Родителите на Мина са против близостта ѝ с писателя, самата тя също е разколебана.
Тя прекарва 9 месеца в Париж, където се лекува от туберкулоза, но така и не се връща, а той така и не успява да я види преди смъртта ѝ на 14 юли 1910 година. Дълго време след това Яворов ежедневно посещава гроба ѝ, където вижда Лора Каравелова (и с нея се е запознал през 1906-а). Разказва за невъзможната им, трагична любов в пиесата „В полите на Витоша“. Вижте четири красиви произведения, посветени на Мина! Две хубави очи, душата на дете...
Благовещение
Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън...
Зора се зазорява вън.
Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.
Душата ми тъгува и мълчи,
о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи -
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън, уви, през сън...
И още...
Невинност свята...
Невинност свята - орхидея
на звездни самоти...
Иди, мечта, иди при нея, -
идете, хиляди мечти!
И нека в нейната обител
най-смелата от вас
замести ангела-хранител:
да бди тревожно всеки час.
И там - смирени монахини
с наведени очи -
богослужете дни, години:
сред благовонност и мечти...
Иди, мечта - мечти, носете
сняг - лилии в ръце...
На макът кървав цветовете
остават в моето сърце!
И още...
Вълшебница
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
Има още..
Две хубави очи...
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; — музика — лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях —
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! —
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…
Любими стихове на Валери Петров