Неделен книжен клуб

„Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“ (Атанас Далчев)

На 12 юни 1904 г. е роден Атанас Далчев.

„Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“ (Атанас Далчев)

Когато преди години се подготвях за кандидатстудентските изпити по литература и трябваше да мина обстойно всичко от Ботев до Димов, се запознах по-отблизо с творчеството на Атанас Далчев. И оттогава все не мога да се отърва от мисълта, че той е сякаш недооценен у нас. Стои някак в периферията, никой не го поставя на една плоскост с Яворов например. Парадоксално, предвид заслугите му и като поет, и като преводач, и като личност, опитала се да модернизира родната литература и да я доближи до европейската. Далчев е автор на изящни стихотворения, които рисуват светове, на фрагменти, които предават личната му философия красиво и находчиво, а българският читател благодарение на него се запознава с произведения на Балзак, Лафонтен, Лорка, Чехов, Стендал.

Далчев не е комерсиален поет, пише така, както го чувства, без да се стреми на всяка цена да бъде харесван. Може би затова го харесвам толкова. По-долу можете да прочетете някои от фрагментите му.

 

„Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.“

„Най-хубавият момент от пътуването е завръщането. Така е за мен. За други, обратно, най-хубавият момент може да бъде заминаването.“

„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“

„В тоя град, прорязан от водата, морето те дебне отвсякъде. То те чака синьо в дъното на всяка улица.“

„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.“

„Хората биват наказвани по-често за това, което биха извършили, отколкото за това, което са извършили – заради бъдещето си, отколкото за миналото си.“

„Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.“

„Ужасното е не че се мениш, а че въпреки всички преживелици и нещастия оставаш все същият.“

„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“

„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“

„Човек много често приказва само за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.“

„Не се мъчи да измисляш: казвай без страх истината! Хората така са свикнали да лъжат, че никой няма да ти повярва.“


„Мнозина наричат чувство за справедливост своята завист.“

„Всяка извратеност почива върху една немощ.“

„Снизхождението е белег и на лоша съвест.“

„Огънят може да угасне понякога и от много гориво.“

„Страхувай се от глупака не когато те напада, а когато намисли да те похвали.“

„Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си. Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството.“

„Който търси съвършенство, осъден е да създава само фрагменти.“

„Струва ми се съвсем погрешно да се противопоставя красотата на истината. Те може да се различават, но не си противоречат.“

„Резултатът интересува хората повече от причината. Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен.“

„Човек е изобретателен. Когато не може да се освободи от някой недостатък, започва да го култивира съзнателно. И със самия факт, че е вече искан, недостатъкът му добива и за него, и за другите вид на качество.“

„Искреността няма нищо общо с безсрамието. Наопаки, някакво стеснение я придружава винаги и само по него ние можем да я отгатнем.“

„Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера.“