Когато преди години се подготвях за кандидатстудентските изпити по литература и трябваше да мина обстойно всичко от Ботев до Димов, се запознах по-отблизо с творчеството на Атанас Далчев. И оттогава все не мога да се отърва от мисълта, че той е сякаш недооценен у нас. Стои някак в периферията, никой не го поставя на една плоскост с Яворов например. Парадоксално, предвид заслугите му и като поет, и като преводач, и като личност, опитала се да модернизира родната литература и да я доближи до европейската. Далчев е автор на изящни стихотворения, които рисуват светове, на фрагменти, които предават личната му философия красиво и находчиво, а българският читател благодарение на него се запознава с произведения на Балзак, Лафонтен, Лорка, Чехов, Стендал.
Далчев не е комерсиален поет, пише така, както го чувства, без да се стреми на всяка цена да бъде харесван. Може би затова го харесвам толкова. По-долу можете да прочетете някои от фрагментите му.
„Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.“
***
„Най-хубавият момент от пътуването е завръщането. Така е за мен. За други, обратно, най-хубавият момент може да бъде заминаването.“
***
„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“
***
„В тоя град, прорязан от водата, морето те дебне отвсякъде. То те чака синьо в дъното на всяка улица.“
***
„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.“
***
„Хората биват наказвани по-често за това, което биха извършили, отколкото за това, което са извършили – заради бъдещето си, отколкото за миналото си.“
***
„Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.“
***
„Ужасното е не че се мениш, а че въпреки всички преживелици и нещастия оставаш все същият.“
***
„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“
***
„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“
***
„Човек много често приказва само за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.“
***
„Не се мъчи да измисляш: казвай без страх истината! Хората така са свикнали да лъжат, че никой няма да ти повярва.“
„Мнозина наричат чувство за справедливост своята завист.“
***
„Всяка извратеност почива върху една немощ.“
***
„Снизхождението е белег и на лоша съвест.“
***
„Огънят може да угасне понякога и от много гориво.“
***
„Страхувай се от глупака не когато те напада, а когато намисли да те похвали.“
***
„Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си. Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството.“
***
„Който търси съвършенство, осъден е да създава само фрагменти.“
***
„Струва ми се съвсем погрешно да се противопоставя красотата на истината. Те може да се различават, но не си противоречат.“
***
„Резултатът интересува хората повече от причината. Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен.“
***
„Човек е изобретателен. Когато не може да се освободи от някой недостатък, започва да го култивира съзнателно. И със самия факт, че е вече искан, недостатъкът му добива и за него, и за другите вид на качество.“
***
„Искреността няма нищо общо с безсрамието. Наопаки, някакво стеснение я придружава винаги и само по него ние можем да я отгатнем.“
***
„Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера.“