ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин

"Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.

Все едно какво чувствува такъв един човек, все едно какво си представя, когато пристига за пръв път в някой край: тази истина е тъй загнездена в съзнанието на новите му съседи, щото всяко семейство го възприема като законна собственост на една от дъщерите си.

— Мистър Бенит, драги — обърна се един ден към него съпругата му, — знаете ли, че имението Недърфийлд най-сетне си има наемател?

Мистър Бенит отвърна, че не знаел.

— Да, да, така е — потвърди мисис Бенит; — мисис Лонг ей сега беше тука и всичко ми разправи.

Мистър Бенит мълчеше.

— Не ви ли интересува кой е той? — раздразнено възкликна жена му.

— Е, щом настоявате, нямам нищо против да чуя.

Думите прозвучаха като подканване.

— Мисис Лонг каза, че Недърфийлд Парк го е наел някакъв млад богаташ от Северна Англия; дошъл в понеделник в карета с двоен впряг, огледал имението и тъй го харесал, че веднага приел условията на мистър Морис; той самият щял да се нанесе преди Архангеловден, а част от прислугата се очаква още в края на другата седмица!

— Как му е името?

— Бингли.

— Женен ли е, или е свободен?

— А, свободен е, драги мой, свободен, разбира се! Свободен, и то богат; с годишен доход от четири-пет хиляди лири. Голямо щастие за дъщерите ни!

— Че защо? Тях какво ги засяга?

— Слушайте, мистър Бенит — вдигна глас жена му, — започвате да ме ядосвате! Не разбирате ли, че възнамерявам да го оженя за една от тях?

— Аха, значи, това го е подтикнало да се премести тука.

— Това го било подтикнало! Глупости! Чуйте се какво приказвате! Не, но нищо чудно да се влюби в някоя от тях — трябва да го посетите още щом пристигне.

— А защо аз? Вървете вие с момичетата или пък ги пратете сами; дори ще е по-добре, иначе, каквато сте хубавка, току-виж, мистър Бингли вас предпочел.

— Ах, драги, ласкаете ме. Вярно е, хубава бях, но сега вече не съм кой знае какво. Жена с пет големи дъщери не бива да мисли за собствената си хубост.

— На такава жена обикновено не ѝ е останала хубост, за която да мисли.

— Не, не, драги, ще трябва да посетите мистър Бингли още щом пристигне.

— Такова нещо не обещавам.

    И още...

Габриела е Везна, която обича да има задачи, затова не се затруднява да поддържа няколко баланса едновременно – между момичето от село, защото е израснала там, и момичето от града, което е днес; между изучаването на PR и практикуването му; между поезията в душата си и прозата на задушаващите делници. Страхува се от тъмното (затова се старае да внася светлина), от неверни приятели (...