...Но слава Богу, не се умира така лесно! А и вече знаех, че няма смисъл от смъртта, защото тя така или иначе не съществува. Вече ми беше пределно ясно, че в момента, в който човешкото ми съзнание се слее със своя извор – моето истинско Аз, ще забравя всички страдания и илюзии, които доминираха в него досега и веднага ще проектирам нова физическа форма. И може би ще трябва да мина през същия ад, за да открия същата истина! Избрах алтернативата да променям действителността си оттам, където се намирах – във вътрешността на физическата илюзия.
Каквото и да са ти казали родителите или учителите ти, ако попиташ сърцето си за какво живееш, то ще ти само един отговор: „Аз ти давам живот, за да се чувстваш добре!“. Но ако разумът ти не дава думата на сърцето, помисли върху това каква е причината за твоите желания?[[more]]Съзнанието на днешния човек е програмирано да оперира на честотата на третото измерения. Това означава, че чрез своите пет физически сетива то възприема точно толкова информация, колкото е достатъчна за създаването на илюзията за статичност на енергията, т.е. за материя. То не само не е способно да осъзнае невъобразимо голямото количество информация, което тъче чергата на неговата реалност, но не може да регистрира дори мислите, които изграждат подсъзнанието му. Да не говорим за мислите на всички негови паралелни същности, било то физически или нефизически.
А машината Човек е проектирана за нещо съвсем различно. Тя е създадена за пълноценно изживяване на емоции, търсейки най-хубавите с помощта на висшето съзнание. По-конкретно съзнанието на човека е оптимизирано да поддържа вниманието си в три основни направления:
- Да възприема реалността, която изживява.
- Да осъзнава каква мисъл поддържа в момента на фокус.
- Да чувства емоцията, която мисълта предизвиква, и на базата на този сигнал да настройва мислите си.
Това са тритв нива на внимание, които човекът би следвало да се стреми да балансира, вместо да се занимава със сглобяването на външната реалност, използвайки неправилно капацитета на интелекта си.
Когато съзнанието е заето с непосилната задача да научи всичко за своята реалност, за да може да позиционира себе си възможно най-успешно в нея, то иззема ролята на своето висше Аз.
От своята най-висша перспектива съзнанието не може да повярва в липса, тъй като знае, че всяко творение, включително самата енергия, която задвижва мислите, е мисъл. А мисълта е неограничена! То съдържа в себе си всички потенциали за действителност и същевременно нищо не му липсва, освен нещо жизненоважно – причината да избере една от всички потенциални възможности за реалност. То се нуждае от поводи да твори, да пресъздава себе си и по този начин да продължава да съществува. Така че контрастът, който хората смятат за излишен и вреден, всъщност гарантира сътворението на живота. Нежеланите ситуации, случки, събития дават възможност на човека да определя своите предпочитания и да ги сглобява в сценария на живота си.
Ето защо човекът трябва да обърне своята сегашна перспектива наобратно. И да мисли за себе си не като създаващ реалност, а като допускащ проявлението на вече създадената вибрационна реалност. Т.е. да гледа в правилната посока – към проявлението на желанието, а не към неговата липса.
...Допускането на проявлението винаги е свързано с избора на перспектива върху настоящата действителност, момент по момент. При това, колкото по-близка е моментната гледна точка на човека до тази на неговото истинско Аз, толкова повече той допуска проявлението на всички желания, натрупани във вибрационното бъдеще, а не само тези, които са свързани с конкретните обстоятелства. Това доколко е близка или далечна гледната точка на човека спрямо тази на висшата му перспектива, показват емоциите, съпътстващи мислите... За човека тази паралелна реалност е неговото вибрационно бъдеще, но той винаги може да постигне същата вибрация и да синхронизира с перспективата на своята истинска същност, ако следва емоциите си, за да намери мисли, предизвикващи чувство на хармония, радост или въодушевление в същия този момент, независимо от „фактите“ на реалността.
Колкото и да са гъсти мисловните полета около човека, той винаги може да насочи вниманието си към нещо съвсем различно от това, което възприемат петте му сетива като реалност в момента. В това се изразява неговата абсолютна свобода.
В процеса на активно изследване на вибрационната му реалност той ще забележи, че законът за привличането никога не отговаря на думите или идеите директно. Той отговаря на вибрацията. И тъй като съзнанието на човека няма техническата способност да разпознае честотите на всички мисли, от които е съставена моментната му вибрация, той трябва да използва емоциите си, за да следи какво точно мисли във всеки момент.
Няма съзнание, което да не носи в себе си Истината. Физически фокусираното съзнание е устроено така, че да може да забрави тази истина, но е невъзможно тя да не се съдържа в него. Това означава, че то може да поддържа в себе си едновременно истината и не-истината, избирайки във всеки един момент коя от двете перспективи да активира в своята вибрация и от коя от двете платформи да привлича реалност. Не-истината е огледалната противоположност на Истината и затова всички преживявания, които са проявления на вярата в нея, наричаме контраст. А всички вярвания, които се базират на не-истината, наричаме вируси, обединени в колективния термин вирус-съзнание.
Той не се опитва да промени реалността си, а да я възприема в нейната цялостност, точно такава, каквато е. И вследствие на всяко преживяване определя своите предпочитания момент по момент. Той не се опитва да създава реалността си, а да я преживява осъзнато, защото знае, че в осъзнаването на момента се сътворява следващия момент. За него реалността е низ от избори, но той разчита на своята емоционална навигационна система да му покаже кой е най-правилният от тях, търсейки най-висшата си перспектива в движение.
За разлика от неосъзнатия човек, земният магьосник наблюдава, преди да действа. За него двете главни платформи на физическата реалност – съзнанието и действителността – са с разменени места. Съзнанието има водеща позиция, а реалността е само екран, на който се отразява всичко, което се случва в него. За неосъзнатия човек водеща е действителността. Това, което се случва извън него, влияе, както казва той, на настроението му.
Когато човекът премести вниманието си от платформата на интелекта върху платформата на емоциите, той позиционира себе си в центъра на своята действителност, където му е мястото. Действителността за него се превръща в екран, на който се прожектира триизмерна анимация, с тази разлика, че той може да се движи вътре в нея. За него съществени са само емоциите и мислите му, докато всичко останало е декор... И нито една външна ситуация, без значение колко „важна и сериозна“ изглежда тя, не би трябвало да има силата да измести приоритетите му на фокус от наблюдението на емоциите.
Емоцията е като код, който висшето съзнание дешифрира и подава на интелекта нужната информация за създаването на верига от логично свързани аргументи, които противодействат на логиката на вируса. Именно затова, докато се потапя в негативната емоция, човекът трябва да внимава да не се впусне в мисловни анализи, а да наблюдава пасивно самозараждащата се мисли. Тук е мястото да се отбележи също така, че не става въпрос за страданието като форма на лечение или духовно извисяване. Осъзнатото чувстване на болка от една или няколко точно определени мисли не отнема повече от няколко минути.
