Неделен книжен клуб

Из „Ако ти знаеше” на Антонио Гомес Руфо

Нощта е синя като самота, като полумрак: едно тъмно синьо без блясък, срещу което кривите улични фенери залъгват сетивата и мамят, опитвайки се да превърнат нощта в ден и да осветят всичко наоколо...

Из „Ако ти знаеше” на Антонио Гомес Руфо

Андреа допусна две големи грешки: като се предаде гола в обятията на мъж и като позволи на този мъж да я запознае с жена си. Сега тя размишлява върху всичко това, докато крачи забързано напред, раздирайки ледения вятър с чело и влажен поглед, провирайки се в пустата неделна нощ между уличните светлосенки на Барселона. Нощта е синя като самота, като полумрак: едно тъмно синьо без блясък, срещу което кривите улични фенери залъгват сетивата и мамят, опитвайки се да превърнат нощта в ден и да осветят всичко наоколо. Ала те са само луни от метал и желязо, пепел и прах, пелерини от студена светлина, чиито лъчи не могат да проникнат до най-тъмните места на този град, убежище за най-самотните човешки твари. [[quote:0]]Нощта е като извехтял долап, пълен с неразгадани тайни. За Андреа, да преминеш през тази пуста нощ е като да пуснеш чешмата и да оставиш водата да измие всички страхливи мисли, които блестят и заслепяват през деня, като да забравиш кипналото мляко на котлона: тя не може да избяга от бликащите в нея признания, които така и не успя да изрече пред Кармен.

[[more]] Андреа все още усеща леко една болка в гърдите, която трябва да продължи да изтръгва от себе си като с пинсети, бодил по бодил, сякаш е лажала върху тръни, сякаш е заспала под сянката на своите мисли. Миналото може да бъде заличено, може да бъде разкъсано на хиляди малки парчета, ала трудно може да бъде забравено. Миналото боли, докато не почернее и не се превърне в пепел: огънят в камината го грабва, вятърът разпилява прахта му по-натам от времето и самотата.