Неделен книжен клуб

Из “Детето и ние”, д-р Хаим Гинът

За децата заплахите са покана за повторение на забранената постъпка. Когато на едно дете се каже: “Направи това още веднъж – и ще видиш”, то не чува думите “и ще видиш”. То чува само “направи това още веднъж”. Понякога то ги тълкува като: Мама очаква да направя това още веднъж, иначе няма да е доволна”. Подобни предупреждения, макар че може за възрастните да звучат логично, са повече от безполезни. Те непременно водят до повторение на акта на непослушание. Предупреждението играе роля на предизвикателство към автономията на детето.

Из “Детето и ние”, д-р Хаим Гинът

Заплахите – покана за непослушание

За децата заплахите са покана за повторение на забранената постъпка. Когато на едно дете се каже: “Направи това още веднъж – и ще видиш”, то не чува думите “и ще видиш”. То чува само “направи това още веднъж”. Понякога то ги тълкува като: Мама очаква да направя това още веднъж, иначе няма да е доволна”. Подобни предупреждения, макар че може за възрастните да звучат логично, са повече от безполезни. Те непременно водят до повторение на акта на непослушание. Предупреждението играе роля на предизвикателство към автономията на детето.

Ако детето притежава капчица самоуважение, то ще пристъпи забраната отново, за да покаже на себе си и на околните, че не се бои да отвърне на предизвикателствата.

Подкупите: заблудата “ако ти, тогава аз”

Подобен самосаботиращ се ефект има и подходът, при който открито казваме на детето, че ако то направи (или не направи) нещо ще, получи награда.                                  

Ако се отнасяш добре с бебето, ще те заведа на кино.

Ако престанеш да се напишкваш нощем, ще ти купя колело за Коледа.

Ако си научиш стихотворението, ще те разходя с лодката.[[quote:0]] Подходът “ако ти - тогава аз” може да накара детето да се хвърли импулсивно в изпълнение на поставената задача. Но този подход рядко подбужда желание за продължителни усилия. Самите думи, които употребяваме, подсказват на детето, че ние се съмняваме в неговата способност да се промени към по-добро. “Ако научиш стихотворението” означава, “не сме сигурни, че можеш”. “Ако спреш да се напишкваш” означава “мислим, че можеш да се контролираш, но ти няма да го направиш”.

Наградите във вид на подкуп носят опасност за самото дете. Някои деца нарочно не слушат, за да накарат възрастните да плащат за доброто им държание. Този вид отношения могат лесно да доведат до пазарлъци и изнудвания, а и до постоянно растящи претенции за награди и глезене в замяна на “добро” държание. Някои деца успяват така да дресират своите родители, че те не смеят да се приберат вкъщи без подарък. Децата им ги поздравяват не със “Здравей”, а с “Какво ми носиш?”.[[quote:1]] Наградите са най-полезни и най-приятни, когато са изненади, когато не са обещани предварително, когато изразяват признание и похвала.

Обещанията – нереалистичните очаквания носят разочарование за всички

Не трябва нито да даваме обещания на децата си, нито да ги изискваме от тях. Защо слагаме такова табу върху обещанията? Отношенията с децата ни трябва да се градят върху доверието. Когато родителите трябва да дават обещания, за да удостоверят, че действително възнамеряват да направят онова, което са казали, те признават, че не може да се вярва да думите им, които не са “заверили с обещания”. Обещанията предизвикват нереалистични очаквания у децата. Когато обещаем на едно дете да го заведем на зоологическата градина, то смята, че това е гаранция, че няма да вали, че колата няма да се повреди и че никой няма да се разболее. [[more]]И тъй като в живота се случват всякакви изненади, децата могат да се почувстват предадени и да започнат да се съмняват в думите на родителите си. Неумолимото “Но ти обеща!” е до болка познато на родителите, които със закъснение искат да не бяха обещавали.

Не бива да изискваме и изтръгваме от децата обещания да се държат добре в бъдеще или да преустановят лошото си поведение. Когато едно дете дава обещание, което не идва от самото него, то все едно си подписва чек за банка, в която няма сметка. Не трябва да насърчаваме децата да се усъвършенстват в подобни непочтени практики.