Неделен книжен клуб

Из „Душата на света“ на Фредерик Льоноар

Повечето беди на човечеството идат оттам, че немалко хора, особено онези, които упражняват власт и притежават богатства, никога не са се запитвали какво значени има съществуването за тях. Тя живеят, следвайки наклонената плоскост на импулсите и материалните си нужди. Безотговорно се спускат по реката на съществуването като дънери, подмятани от водите, без никога да овладяват хода на живота си. И става тъй, че дори хвърлени в реката трупове се спускат по-бързо от живите! Ала изобщо жив ли е оня, който живее единствено според непосредствените нужди на своето тяло и потиска въпросите и нуждите на душата си?

Из „Душата на света“ на Фредерик Льоноар

Повечето беди на човечеството идат оттам, че немалко хора, особено онези, които упражняват власт и притежават богатства, никога не са се запитвали какво значени има съществуването за тях. Тя живеят, следвайки наклонената плоскост на импулсите и материалните си нужди. Безотговорно се спускат по реката на съществуването като дънери, подмятани от водите, без никога да овладяват хода на живота си. И става тъй, че дори хвърлени в реката трупове се спускат по-бързо от живите! Ала изобщо жив ли е оня, който живее единствено според непосредствените нужди на своето тяло и потиска въпросите и нуждите на душата си?
[[quote:0]]Защо сме на тази земя? Трябва ли всеки един от нас да извърши нещо особено? Дали постигащите ни събития са само плод на случайността, или посвоему са важни? Трябва ли всеки от нас да изпълни някакво предназначение? Дали сме играчки, подчинени на инстинктите и възпитанието, или можем да се преборим за истинската свобода? Ако пък е така, как да я оползотворим? Върху какви основи да съградим живота си? Как да постигнем истинско и трайно щастие? Как да осигурим храна и за душата, и за тялото си, как да улесним спойката в тоя впряг на човешката ни битност? Изчезва ли духът ни заедно с физическото тяло? Продължава ли да съществува в друго измерение, или е призван да се прероди в друго тяло?

Ето въпросите, които би трябвало да си зададе всяко човешко същество, когато проумее, че не е просто животно, подвластно на универсалните закони на удоволствието и неудоволствието, на привличането и отвращението, когато открие, че притежава дух или духовна битност, все едно как ще я наречем, която му позволява да овладява тялото, емоциите и импулсите си. Величието на човека е в това, че той е единствената жива твар, способна да си задава въпроси относно значението на своето съществуване и да му придаде насока, цел.
[[more]]Ала колко е нещастен човекът, непознал светилището на духа! Колко нещастен е онзи, който не се е грижи за нищо освен за оцеляването си! Колко нещастен е човекът, който никога не си задава въпроса: как да живея действително човешки? Как да водя добър живот? Кое е наистина важно и кое не е? Как да бъда изцяло сам себе си и да съм полезен на другите? Как да мога да си отида в мир и да обърна взор назад със спокойно сърце?

Нещастен е човекът, неузнал, че в него са скътани две огромни съкровища: просветлението на духа, което може да му дари свобода, и сърдечна доброта, която може да го направи щастлив. Нещастен е човекът, който води съществуването като някое животно, окован за инстинктите си и затънал единствено в материалните житейски грижи.

Нещастен е човекът, който не знае, че е човек.