Из "Емине" на Теодора Димова

Мамо, по времето на цар Соломон в град Израил живял един много богат търговец на коприна. Той имал огромна къща, в нея било прохладно, подът бил покрит с бял и розов мрамор, имало цветя и зеленина и много слуги, които безшумно притичвали из залите и предугаждали и най-малките прищявки на господаря си. Той имал жени, които го обожавали и много деца, които със смеховете си разкрасявали старините му, фонтаните и ручеите разхлаждали и напоявали необятните му градини, птичките в тях пеели.

Един ден над този град долетял Ангелът на смъртта Азраил и започнал да се разхожда из улиците и да го разглежда. Всички хора се изпокрили в домовете си, залостили вратите и прозорците си, градът опустял, защото всеки знаел: този, върху когото попадне погледът на Азраил, е осъден и скоро ще умре. Неизвестно как, обаче, богатият търговец, по една или друга причина, не успял да надвие любопитството си и решил да се покаже на вратата си и да види как изглеждат ангелите. Открехнал я съвсем лекичко и видял Азраил да върви надолу по улицата. Бил слисан от красотата му, от огромната му черна пелерина, от блестящите му очи, от косата му, от неземната походка. Гледката на ангела, който вървял към него била неописуема, несравнима с цялата красота на света. И точно тогава очите на Азраил попаднали върху него и го пронизали. Той изведнъж разбрал какво е направил, разбрал, че вече е осъден, че в най-скоро време ще трябва да умре.
[[more]]И отишъл при цар Соломон и започнал да се оплаква от съдбата си, да го умолява за помощ. Цар Соломон казал, че ще му помогне и ще изпълни всяко негово желание. Направи така, продължил търговецът, че още този час, тази секунда, да се озова в най-далечния край на света. Добре, отвърнал Соломон, ще плесна три пъти с ръце и ще те изпратя до най-далечния град на света – Хайдарабад. Но дали това ще те спаси от Азраил и смъртта – не мога да знам. И Соломон плеснал три пъти с ръце и тозчас търговецът се озовал в Хайдарабад. А вечерта Азраил отишъл в двореца на Соломон – пили вино, наблюдавали танцьорките на лунна светлина, наслаждавали се на нежните звуци на цитрите. 

И Азраил казал ­знаеш ли, странни хора срещам из вашия град. Днес по обяд, да речем, видях един търговец на коприна, който трябваше да бъде в Хайдарабад, а какво правеше още тука, не знам.