ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Из „Ерик“ от сър Тери Пратчет

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

С поглед към ваканцията, морето и безгрижните летни дни, отваряме новото луксозно издание на „Ерик“ (изд. Сiela) на любимия ни Тери Пратчет с илюстрации на Джош Кърби – ако не сте я  чели, сега е моментът да се убедите, че „Фауст“ от Гьоте може да бъде много забавен.

От въображението на Тери Пратчет и чувството му за хумор тук има в изобилие – Ерик е първият и последният демоноложки хакер в Света на Диска, който се подготвя да отрови живота на всички в Анкх-Морпорк. С три "дребни желания" – да живее вечно, да бъде господар на Вселената, и да излиза с най-страхотното момиче, Ерик пробужда Ринсуид – магьосник, след чиято намеса Ерик ще има само едно желание – никога да не се е раждал.

Внимавайте какво си пожелавате, момичета, и приятно четене!

***

"Анкх-Морпорк се събуждаше полека от дрямката. Нещо невидимо и крещящо колкото сили има минаваше навсякъде из града и оставяше следа от опустошение. Където отидеше, разни неща се променяха.

Гадателка от Улицата на Лукавите занаятчии чу стъпките да притичват по пода на спалнята ѝ и откри, че нейната кристална сфера се е превърнала в малко стъклено кълбо с къщурка и снежинки вътре.

В тихо ъгълче на кръчмата „Кърпения барабан“, където авантюристките Херена Къносаната кранта, Рижата Шарън и Диома Нощната вещица се бяха срещнали да си бъбрят по женски и да поиграят канаста, всички питиета се превърнаха в жълти слончета.

– Пак е заради ония магьосници горе в Университета – каза барманът и сложи припряно нови чаши. – Не бива да им го разрешават.

Полунощ се отрони от часовника.

В Съвета по магия си търкаха очите и се зяпаха мътно. Те също бяха на мнение, че не бива да се разрешава, особено поради факта, че не го разрешаваха те.

Накрая новият Архиканцлер – Езролит Чърн, сподави прозявката, седна по-изправено на стола и опита да си придаде подобаващо авторитетен вид. Знаеше си, че не е много подходящ за Архиканцлер. И не му се искаше много да заеме поста. Той беше на 98 години и стигна до тази преклонна възраст, като внимаваше да не дразни и да не застрашава никого. Надяваше се в залеза на живота си да довърши своя седемтомен трактат за „Някои малко известни аспекти на куянските ритуали за призоваване на дъжд“ – според него идеална тема за академично изследване, защото ритуалите действали само в Ку, а онзи континент се бе хлъзнал към океана преди няколко хилядолетия. Проблемът беше в продължителността на живота на Архиканцлерите, която май се скъсяваше напоследък и естественият стремеж на магьосниците към тази длъжност се преобрази в чудата, престорено скромна учтивост. Една сутрин слезе от стаята си и установи, че всички започват разговора с обръщението „сър“. Минаха дни,

И  още...

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.