ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Из "Играй като мъж, побеждавай като жена"

Из "Играй като мъж, побеждавай като жена"
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ
Не си усложнявайте живота, като се приемате за жертва на системата. Една от най-близките ми приятелки работи в една и съща корпорация в Бостън вече двайсет и пет години. Кариерата й е изключително успешна, но достигна нивото, което не й позволява да продължи напред. Приятелката ми организира семинари и срещи, пише проектопредложения, но мъжете са успели да я изолират от ключовите за развитието на команията области. Оплаква се, че не е ценена, че шефът й се държи ужасно, а работата й е скучна.

„Децата ти са големи, имаш пари и преуспяващ съпруг – казах й. – След като си толкова нещастна, махни се оттам.“

Тя ме погледна сякаш й бях предложила почивка на Луната. Беше приела ролята на жертва преди много години и се чувстваше удобно в нея. Всъщност беше окупирала тази роля още преди някой друг в компанията да й я препише, но вече бе станало невъзможно другите да си я представят в различна светлина.

Прекалено много от нас толерират ролята на пасивни, употребявани хора. Вероятно това е ролята, възприемана най-често от нашия първичен ролеви модел – майката. Спомнете си времето, когато ставахте късно в събота сутрин. Баща ви спокойно си чете вестника, а майка ви се оплаква: „Имам куп неща за вършене, така че ще те хвърля до урока по балет, на път за пазара, защото родителите на баща ти ще ни гостуват през почивните дни, пък нямаме нищо за вечеря.“

Колко от нас са чули майка си да казва: „Ако трябва да отидеш на урок, кажи на баща си да те закара. Освен това решете какво ви се яде за вечеря и му напомни да мине да вземе родителите си за гостуването в събота и неделя. Аз имам уговорка за обяд с приятелка.“?

Жените сме склонни да живеем в оплаквания, да мрънкаме на приятелите и дъщерите си, но до относително скоро не бяхме готови да предприемем каквото и да е било, за да променим нещата.
Подобно на жените, които приемат да живеят в нещастни или изпълнени с насилие бракове, ние често се чувстваме по-удобно да останем с досадника, когото познаваме, без значение колко
неприятен или нацупен е той, отколкото да инициираме (потенциално рискова) промяна.

Според мен ние, жените, имаме две възможности:  или да структурираме света около себе си според собствения си избор, или да оставим някой друг да направи избора вместо нас.