Ако отвръщаш на злото със зло - свикваш със Злото у себе си и непрекъснато му търсиш като храна ново и ново Зло извън себе си, за да го оправдаваш... И тогава Злото у тебе става обръгнало, постоянно Зло.
***
Грехът идва като придошла река... грохоти и бучи, надига се, набухва, мътна и страшна: той се напряга да я мине, а тя го влече...
***
... Заседна една зима зимовита – край няма и край се не види. Дните къси, а не знаеш какво да правиш с тях и как да ги пълниш.
***
Пролетта едрееше всеки ден, заедно с дните гъстееше и натежаваше, едра – ведра и знойна...
***
Време е за кукуруза, време е. Така го учеше баща му кога да сее кукуруз: като седнеш в браздата и задникът ти се затопли - значи време...
***
Домът е топъл вир. Гмурнеш се, когато вън реже остър вятър. И ти е добре така, на топло у топлия вир. Но не може да стоиш вечно на топло у топлия вир. Все някога ще тряба да излезеш на вятъра и да поемеш дъх от острия вятър. И да спреш вятъра. Да застанеш с лице срещу лицето на вятъра.
***
Какъв съм бил глупав: да му говоря истината: Човек не иска да му говориш истината. Отсрещният човек иска да му говориш това, което той мисли. Да му го повториш. Това иска човекът срещу тебе... А аз си мислех, че истината е сила. Че в истината била силата. Каква ужасна глупост... Не истината е сила. Силата е истина. Ножът е истина. Властта е истина...
***
... И кипна новата бурна пролет като пролетна река, придошла изведнъж от стопени снегове, запени се и зашумя, и забушува бурно. С черните облаци, от които изтичаха бели и топли, животворни дъждове. С леките като пух щъркови снегове, разхвърчани пеперуди, които умираха още във въздуха. С нацъфтели трънки, бадеми и сливи – бели и пембени облаци. С новата трева, която напираше отдолу да покрие избелялата, жълтата сухота на старата. С новите лепкави, лъскави ластари, които избутваха старата, неопадала шума на гората. Угарите пушеха с тънка мъглица. И мирис на прясно изорана земя, на нова пролет и ново зелено напои докрай жадясалата душа на Калуньо и я изпълни с тихо ликуване...
