ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Из „Мансардата на бляновете“ на Ерих Мария Ремарк

Из „Мансардата на бляновете“ на Ерих Мария Ремарк
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

„Мансардата на бляновете“ е първият роман на Ерих Мария Ремарк, като в него читателите могат да прочетат и множество стихове. Той започва да пише романа още на 16-годишна възраст и го издава през 1920 г.  Една история за конфликта между разума и чувствата...

***

Глава втора

Фриц Шрам украсяваше своята мансарда наново. Беше облякъл светложълта платнена блуза. Дълго стоя пред огледалото. Сетне постави във вазата три лилии и удовлетворен им се полюбува.

Натъпка лулата си и синият дим украси слънчевия сноп, който проникваше през прозореца, плаващите в него прашинки.

Леко се почука. Фриц скочи от мястото си.

— Моля…

Елсбет влезе нерешително в стаята. И изненадано се спря пред картината, която се откри пред очите й.

Червена мансарда. По стените картини, много картини. До стената червена етажерка с книги — ярките цветни плетеници горяха под слънчевите лъчи. На масата тъмно сукно и върху него блестящи раковини, разноцветни камъчета и парчета от златист янтар. Сред тези дреболии една статуетка на танцьор, изрязана от дърво. Вляво — череп с венец от червени рози. На стената върху алено кадифе изпъкваше гипсовата маска на Бетховен. Под нея — ваза с червени рози.

На другата стена няколко рисунки и една картина, рисувана вечерно.

— Добре дошли в моята мансарда! — каза Фриц и като долови въпросителния поглед на Елсбет, добави: — Това е моят Бетховенов кът. Всички тези предмети крият в себе си спомени. Пред образа на Бетховен винаги цъфтят рози в знак на благоговейно поклонничество. Цветя… те са тъй чисти и свежи.

Елсбет се почувства пленена от вълшебството на малката стаичка. Цветята лъхаха сладък аромат и тя почувства, че в очите и трептят сълзи. Не можеше да разбере защо й се плаче. Беше странно. От известно време изпитваше често желанието да плаче без всякаква видима причина. Чувстваше, че може за всичко да се довери на този човек.

— Аз имам на разположение още два часа — каза Фриц. — После осветлението ще се

измени. Не се плашете, няма дълго да стоите. Може би ще ви затрудня само за половин час. Като ви гледам, тези два часа ще минат незабелязано за мен. Колко време ви даде госпожа Хайндорф?

— Мога да остана при вас колкото искам.

— Това е чудесно! В такъв случай ще се опитам да ви екипирам и после ще си побъбрим. Да минем в ателието.

И те влязоха в съседната стая с големи широки прозорци. На стените висяха много рисунки и недовършени скици.

Фриц извади папката и взе от нея една рисунка.

— Основната идея на моята картина, доколкото може да се изрази с думи, вече ви е известна. Ето нейната скица. Ето мъжката фигура. По моите скици вие можете да съдите как съм замислил женската фигура. Както виждате, нейното положение е едно и също на всички рисунки. Дайте да установим позата. Най-добре ще бъде вие да застанете на фона на този син плат. А сега мислете за отчаяния пътник в пустинята, на когото носите избавление… Така… Обърнете се малко наляво… Сложете си ръцете… ето така…

Фриц взе молива и започна смело да нахвърля рисунката.

— Ще ми позволите ли да видя?— Моля.

— Но не може да се познае нищо…

Фриц се усмихна.

— Това не става толкова бързо. Ето тук се вижда ръката… Най-важното е да се долови движението. Но аз ще се потрудя да задоволя вашето любопитство и ей сега ще нахвърля вашия профил. Или може би сте уморена? В такъв случай предупредете ме. Художникът, увличайки се в работата, загубва способността да има предвид околното. Не сте ли уморена? В такъв случай…

И той приближи към нея креслото.

Главичката на Елсбет се обрисуваше чудесно на синия фон. Преди да пристъпи към работа, Фриц се полюбува на чистите линии на нейното лице.

След това започна да работи и известно време продължи без прекъсване. После започна

да нахвърля сенките.

— Не ви ли е скучно? — запита той. — Аз съм толкова увлечен от работата, че съвсем не се занимавам с вас.

— He — отговори Елсбет. — Аз виждам пред себе си една красива глава и цяла потънах в съзерцание. В нея има много свежест и в същото време има нещо скръбно. Около устата са

обрисувани горчиви гънки — това е чудесна картина.

— Тя отговаря на оригинала.

— Къде е той?

— В моята стая.

— Нима там живее още някой друг?

— Това е моят млад приятел, който живее в моята стая. Казва се Ернест Винтер и сега се намира в Берлин. Той е музикант.

— Сигурно ви обича много…

Габриела е Везна, която обича да има задачи, затова не се затруднява да поддържа няколко баланса едновременно – между момичето от село, защото е израснала там, и момичето от града, което е днес; между изучаването на PR и практикуването му; между поезията в душата си и прозата на задушаващите делници. Страхува се от тъмното (затова се старае да внася светлина), от неверни приятели (...