ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Из мемоарите на Джакомо Казанова

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Всички сме чували за венецианския естест, епикуреец и непоправим съблазнител Джакомо Казанова, но сега самият той ни разказва за себе си в мемоарите „История на моя живот“. Книгата е подписана лично от автора и е преведена от френски език. В нея са споделени едни от най-бурните му преживявания, започвайки от детството, от 1725 до 1734 година. Откъс от този период ви предлагаме днес!

***

 Детство 1725–1734

"От разказите на моята майка ми е известно следното: Гаетано Джузепе Джакомо напуснал дома си, увлечен от прелестите на актриса на име Фраголета, която изпълнявала ролите на субретка. Бил влюбен, но тъй като нямал средства, накрая решил да изкарва прехраната си с помощта на личните си качества. Посветил се на танца, а пет години по-късно започнал да играе в комедии, като се отличил не толкова със своя талант, колкото с безукорните си нрави.

Може би поради непостоянство или от ревност той се разделил с Фраголета и се присъединил към трупа на комедианти, които давали представления в театър „Сан Самуеле“ във Венеция. Срещу къщата, където бил отседнал, живеел обущар на име Джироламо Фаруси с жена си Марция и единствената им дъщеря Дзанета, шестнайсетгодишна и ненадмината красавица. Младият комедиант се влюбил в тази девойка, успял да пробуди чувствата ѝ и дори я убедил да избяга с него. Поради професията си не можел да разчита на съгласие от страна на нейната майка, а още по малко на баща ѝ, за когото комедиантите били презряно племе. Младите влюбени се снабдили с нужните документи и заедно с двама свидетели се явили пред патриарха на Венеция, който ги бракосъчетал. Марция, майката на момичето, плакала безутешно, а бащата умрял от мъка. Аз съм се родил девет месеца след сключването на този брак, на втори април 1725 година.

Още на следващата година майка ми ме поверила на своята собствена майка, която ѝ простила веднага щом научила, че баща ми се зарекъл никога да не я принуждава да излиза на сцената. Актьорите, които се женели за дъщери от семейства на граждани, винаги давали подобно обещание, но никога не го спазвали, защото самите им жени не настоявали да удържат дадената дума. Впрочем майка ми сигурно е била доволна, че е станала актриса, защото в противен случай, когато девет години по-късно останала вдовица, едва ли би могла да отгледа шестте си деца.

И така, бил съм на една година, когато баща ми ме оставил във Венеция и заминал да играе в Лондон. В този голям град майка ми за пръв път се качила на сцената и пак там, през 1727 година родила брат ми Франческо, станал известен художник баталист, който от 1783 година живее във Виена и там упражнява своя занаят.

В края на 1728 година майка ми се завърнала във Венеция заедно със своя съпруг, където продължила кариерата си на актриса. През 1730 година родила брат ми Джовани, починал в Дрезден в края на 1795 година, където бе на служба при електора в качеството на директор на Художествената академия. През следващите три години тя родила две дъщери6 , една от които починала невръстна, а другата е омъжена в Дрезден и през настоящата 1798 година все още живее там. Имах още един брат, роден след смъртта на баща ми, който стана свещеник и почина в Рим преди петнайсет години. Нека се върна към началото на моя съзнателен живот. Паметта ми се пробуди в началото на август 1733 година.

И още ...

Габриела е Везна, която обича да има задачи, затова не се затруднява да поддържа няколко баланса едновременно – между момичето от село, защото е израснала там, и момичето от града, което е днес; между изучаването на PR и практикуването му; между поезията в душата си и прозата на задушаващите делници. Страхува се от тъмното (затова се старае да внася светлина), от неверни приятели (...