По онова време ме гонеше носталгията. Винаги съм бил такъв и не знаех как да се освободя от нея, за да заживея спокойно.
Все още не съм се научил. И подозирам, че никога няма да се науча. Невъзможно е да се отървеш от носталгията, защото е невъзможно да се отървеш от спомените. Невъзможно е да се отървеш от нещо, което си обичал. [[quote:0]] Всичко това постоянно те съпътства. Човек винаги ще копнее да повтори добрините в живота, както и да забрави лошото и да изтрие спомените за него. Да заличи покварата, която ни е прояла, да унищожи спомена за хората, които са ни наранили, да се отърве от разочарованията и злощастните моменти.
Напълно човешко е в такъв случай да си погълнат от носталгията и единственото решение е да се научиш да живееш с нея. Вероятно, за наша радост, носталгията може да се превърне от нещо потискащо и тъжно в малка искра, която да ни поведе към нещо ново – към прегръдките на нова любов, към друг град, към нова епоха, която няма значение дали ще е по-добра, или по-лоша, важното е, че ще е различна. И именно за това се молим всеки ден – да не пропилеем живота си в самота, а да намерим някого, да му се отдадем, да избягаме от рутината, да се насладим на нашето парче от баницата.
