Искам с малко думи да обобщя едно от основните понятия в това изследване, а то е следното: „Истинските причини за женския проблем се крият в обстоятелството, че жената е лишена от собствена идентичност, като води живот „на заем", изграден от елементи, взети чрез подражание от мъжете. Жените живеят съгласно мъжки роли, тъй като изобщо не познават какво означава да бъдеш жена, доколкото става въпрос за едно същество, притежаващо характеристики, различни от тези на мъжа. Те познават единствено своите биологични отлики, но не и менталните и психологични различия.
От този тъй прост факт произтичат учудващо важни последствия за живота на жената и за бъдещето на човечеството - точно това ще докажа в настоящия труд, чиято основна цел е да даде собствена идентичност на жената, позволявайки й да разбере какво в действителност означава нейната психична сексуалност, за да може да се реализира чрез самата себе си, а не като имитира мъжа.
Именно в завръщането към собствената й природа се състои постигането на нейното истинско щастие и на възможността да изгради рационално един по-добър свят.
Женствеността е болна и лечението е болезнено. Но ще могат да оздравеят само онези, които наистина желаят това, които са се видели през рентгена на това изследване.
Една жена не може да стане напълно женствена без истинско развитие на собственото Аз - процес, който не може да спести естествените болки на всеки етап на промяна и растеж.
Може би най-трудната задача за всеки човек е да признае и приеме собствените недостатъци, тъй като това се изживява като нещо унизително, обидно и срамно и рядко се разглежда като необходим, предхождащ растежа етап.[[quote:0]]Чувствителността към критиката се изразява във факта, че тя се възприема като атака, като предизвиква агресивна емоционална реакция, вместо непредубеден анализ. Може да сравним това с поведението на субект, който не харесва собствения си образ и затова удря огледалото. Разбира се, най-здравословното поведение е да променим собствения си образ, вместо да отричаме очевидното.
Да имаш недостатъци е естествено; всички ги имаме. Признаването и приемането им е предварително условие за личното развитие, тъй като без този достоен и смел акт човек просто трябва да се вкопчи сляпо в идеализирани структури, като откаже промяната.
Така жената се ражда и живее с клеймото на наказанието, в положение на подчиненост, непълноценност и зависимост, с постоянно чувство на екзистенциална тревога. Дълбоко в съзнанието й непрестанно изплува неблагоприятната за нея сравнителна картина на пениса и матката, асоциирайки първия с властта, а втората с безсилието и кастрацията.
Тази тревога, породена от самоподценяването, предоставя на жената един-единствен изход, чрез който да докаже и затвърди своята женственост: майчинството. По този начин ролята на жената се определя единствено въз основа на майчинството - перспектива, която в нейните очи е потвърждение за положението й на жена.
Не е приятно да се развенчае по този начин процесът на майчинството, обгърнат обикновено от ореола на Божията повеля и отказа от лични очаквания в имфто на един нов живот. Истината е, че неизразимото щастие, което твърдят, че изпитват бъдещите или младите майки, е всъщност радост, че временно са се самоопределили. В думата „временно" се крие истинска драма, тъй като след раждането и след като новостта отмине, изчезва също така потвърждението за собствената й женственост. Интересно е да се отбележи, че в психоанализата основният атрибут на майчинството -бебето е символ на пениса.[[quote:1]]
Това показва, че жените допускат сериозна грешка, стремейки се да получат равноправие на половете чрез декрети, вместо да се издигнат до равнището на мъжа, като развият у себе си ценностите, присъщи на пола им. Ако престанат да подражават на модели, които не са техни, и култивират у себе си ценностите, присъщи на жената, те несъмнено ще успеят да се издигнат до равнището на мъжа, тъй като собствената им реализация ще бъде равностойна на тази на мъжа.
Въпросът е в това, че те трябва да се откажат от втълпяваната им още от ранно детство роля на беззащитни девойчета като инструмент, чрез който да се сдобият със закрилата на мъжа.
Убеден съм, че жената с еднаква сила се страхува и желае своята свобода и че дълбоко в сърцето си отхвърля това, за което толкова пламенно настоява публично. Мисълта да поеме отговорност и грижата за самата себе, при пълно равенство с мъжа, я ужасява. Именно това обаче е необходимо и наложително да направи, за да сложи край на дискриминацията.[[quote:2]]Много действия на жената могат да бъдат обяснени единствено с постоянната й зависимост от мъжа. Така можем да разберем например защо раздялата с партньора за нея представлява ужасна драма. От момента, в който мъжът се превърне в психически център на живота й, загубата му наистина е равнозначна на загубата на собственото й съществуване. Мъжете не си дават сметка за това явление, поради което обикновено са твърде несъчувствени към депресивните емоционални изблици на жените, без да разбират, че за жената една емоционална загуба е почти равностойна на смърт.
Жената непременно трябва да разбере, че не е нужно да иска разрешение от мъжа, за да се еманципира и да постигне равноправие; за тази цел обаче тя трябва да постигне психологическа самостоятелност, за да развие собствените си способности. Не е необходимо да си присвоява атрибутите на мъжа, защото нейните са точно толкова важни и ценни като неговите, макар че тя не ги използва. За тази цел тя трябва да се освободи от веригата от лекомислени баналности, към която са я приковали социално-културните условия. В действителност поради дискриминацията, на която е подложена, както и поради обстоятелството, че е смятана за по-нисша и по-глупава от мъжа, обществото й предоставя разнообразни играчки, с които да се забавлява, така както се постъпва с децата, за да не досаждат на възрастните.
Жената разполага с по-малко възможности за сублимация на своето либидо, защото сублимацията е приток на еротична енергия по канали, които не са чисто биологични.
Според мен много от великите художници на Ренесанса са сублимирачи своето либидо, концентрирайки енергията си повече върху артистичното творчество, отколкото върху гениталната дейност. По този начин силата, която не протича по биологичното русло, минава по съзидателния ментален път. Дори смятам, че този процес на сублимация е бил много добре познат на творците на романтизма. В някои рицарски ордени в Средновековието рицарите са избирали съзнателно някоя красива дама със знатен произход, за да й служат. Именно тази е темата на познатата история за крал Артур и сър Ланселот, само че в техния случай изглежда методът не е успял. Ланселот заявява, че вечно ще обича жената на своя господар.
Това признание и този вид отношения, присъщи на онази епоха, са били всъщност един съзнателно изработен механизъм за засилване на потока от енергия у мъжа с цел да се сублимира либидото.
Смятам, че много платонично влюбени мъже са практикували, без да съзнават това, един вид сублимация на своето либидо.
Защо същото не се е случило с жената? На първо място, защото е с много повече задръжки от мъжа, поради което не успява да овладее енергията, необходима за сублимация. На второ място, защото сексуатното развитие на жената е значително по-трудно и сложно от това на мъжа. Докато той винаги има любовен обект (първо майката, а по-късно съпругата) и само един ерогенен център (пениса), жената трябва да смени любовния обект, като прехвърли върху бащата любовта, изпитвана към майката, както и да смени ерогенната зона от клитора към вагината. Този процес изисква огромен разход на психическа и либидна енергия, като намалява потока енергия, способна да бъде сублимирана.[[more]]Жената е възпитавана от обществото да потиска сексуалността си и да смята свободната изява като нещо неприемливо и неморално, поради което винаги е имало огромен брой мъже, жадни за секс, и една малка част жени, които да ги задоволят. Именно така е възникнала проституцията. Поради трудността да задоволят еротичните си желания, много мъже са принудени да практикуват една карикатурна сублимация. Трябва обаче да посочим, че в този случай става дума за примитивна и непълна форма на сублимация, породена от възхищението, което мъжът изпитва към жената. Възможно е в този процес да участва и завистта към вагината и сублимацията да е резултат от позитивния поток на завистта, тоест любовта.
Нека си припомним, че според Теодор Райк любовта винаги започва със завистта, която е негативният поток на възхищението („Любовта през очите на един психолог", Теодор Райк).
