ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Из "Свръхсетивното" на Едгар Кейси

Из "Свръхсетивното" на Едгар Кейси

Допреди няколко години само най-безразсъдните хора биха признали вярата си в съществуването на „шестото чувство", зад което се крие това, което ние наричаме екстрасензорни възприятия. Да се търси разбиране у околните за подобни феномени означаваше излагане на критики, присмех и в особено тежки случаи - подозрения, че даден човек е загубил разсъдъка си.

Защото подсъзнанието е тъмно и мистериозно явление. Много векове са изминали, преди човек да осъзнае, че притежава подсъзнание, работещо на редица различни нива; и още повече години са били нужни след това, докато започне да разбира, че има възможност да изслед­ва работата му.

Както се обяснява в тълкуванията, знанията, получени по време на самопредизвикан сън, идвали цо принцип от подсъзнанието на изследвания обект. Кейси на практика просто се „настройвал" на необходимата честота.

Ние всички се учим само от опита.
Той описва нивата или степените на индивидуалното подсъзнание и говори за колективното подсъзнание, от­където индивидуалното е произлязло. Това колективно или универсално подсъзнание е описано от него като „широка река" от мисли, протичаща в безкрайността, състояща се от колективната духовна дейност на чове­чеството от създаването му досега. Според Кейси това колективно подсъзнание е достижимо за всеки, който развие свийте психически заложби дотолкова, че да може да черпи, както и да внася материал в тази река от мисли. Това на практика не е нищо ново. Още от древни времена философи и учени са създавали различни теории за подсъзнанието. Но Едгар Кейси не само разказа за него - той и разшири неговите граници. Той постигна изклю­чително ниво на психически способности, превъплъти теорията в практика, използвайки информация, проверена внимателно много пъти.

Доколко е вярна информацията, която идва чрез мен когато спя - това, разбира се, е въпрос, който си задава всеки. Лично аз чувствам, че достоверността зависи много от това, колко вяра или доверие изпитва търсещият към извора на информацията. Разбира се, достоверността на тълкуванията е проверена обективно стотици пъти посредством резултатите, получени след прилагането на указанията.

Относно източника на информация аз естествено имам някои идеи; обаче, макар че съм извършвал тази дейност 31 години, аз знам много малко за него. Каквото и да кажа, ще бъде no-скоро резултат на предположения. Аз не мога да изисквам нищо от великото познание. Аз също съм само човек, който налучква истината.

Въпреки това, ние всички се учим само от опита. Ние достигаме вярата или разбирането с всяка крачка в определено време. Не всички имаме привилегията да обозрем религията. Това не става изведнъж, иначе ще заприличаме на човека, който я получил по средата на пътя между земята и върха и е бил отнесен от динамична експлозия. Всички трябва да преживеем опита си и да достигнем до изводи чрез сравняване на доказателствата с това, което изхожда от дълбините на съществото ни.

Чисто практически изглежда, че източникът на информация, който ползвам в спящо състояние, не е един, а са няколко.

Душата гледа през очите на тялото; тя чувства чрез емоциите...
Както смятам, единият източник е записът, който един индивид или душа оставя за цялото си пребиваване в това, което наричаме „време". Сборът от преживяванията на тази душа е „записан", така да се каже, както в подсъзнанието на индивида, така и в това, което е известно като записите на Акаша. Всеки може да прочете тези записи, ако може да се настрои по съответния начин.

По всичко личи, че съм един от малкото, които са в състояние да се отделят достатъчно от личността си, за да могат душите им да се настроят спрямо универсалния източник на знание - обаче аз казвам това без всякакво желание да се изтъквам по този повод. На практика не мога да претендирам, че притежавам нещо, което другите индивиди не притежават генетично. Абсолютна истина е, че не вярвам, че има дори един индивид, който да не притежава способността, която имам аз. Сигурен съм, че всички човешки същества имат много по-голяма мощ, отколкото могат да осъзнаят - обаче само ако са готови да платят цената на отказването от личните интереси, нужно за развитието на тези способности. Вие бихте ли се съгласили дори веднъж годишно да се отделите, напълно да се откъснете от собствената си личност?

Първият източник

Това е подсъзнанието на човека, за когото се прави тълкуването. Едгар Кейси, заглушавайки буд­ния си разум и позволявайки на подсъзнанието си да вземе връх посредством самохипнозата, ставаше спо­собен „да се настрои" към подсъзнанието на дадения индивид. От гледна точка на това, което знаем за процесите в подсъзнанието, това изглежда съвсем приемливо. Никой не може да претендира, че разбира функционирането на този перфектен уред, но съществуват няколко хиляди тълкувания на Кейси, засягащи диагностицирането и предлагащи методи за лечение на физически смущения от всякакъв тип, които трудно могат да бъдат обяснени по какъвто и да е друг начин. Едно нещо със сигурност е ясно: каквото и да е било това, което е правил Кейси, то при всички случаи имаше ефект, при това изключи­телно положителен.

Кои са основните неща, които знаем за подсъзнанието? На първо място това, че то се подхранва от съзнанието, което от своя страна бива подхранвано от петте сетива - зрение, слух, вкус, обоняние и допир. Знаем също, че подсъзнанието никога не забравя. И знаем, че то може да улавя послания с такава скорост, че съзнанието въобще не ги усеща. Експерименти с подобни подсъзнателни сигнали доказаха верността на това твърдение. Знаем, че хипнотерапевтите могат да кажат на възприемащия под хипноза обект: „Изгарям ръката ти с нажежено до червено желязо", и след докосването на ръката с какъвто и да е предмет на това място ще се появи мехур от изгаряне. Оттук разбираме, че подсъзнанието упражнява невероя­тен контрол над физическото тяло. Знаем, че хипнотера­певтите могат да внушат на пациентите си различни нива на сън, започвайки от съвсем будно състояние и свърш­вайки с толкова дълбок сън, че обектът не отговаря на никакви дразнители от какъвто и да е род. Знаем, че подобни нива на съня имат сякаш своя собствена памет. Нещо, казано на обекта на ниво А, например, не може да бъде повторено от него на ниво Б, но ще може да бъде възпроизведено по всяко време, когато субектът бъде върнат на ниво А.

Знаем, че подсъзнанието говори език. Когато хипнотерапевтьт попита: „Можеш ли да ми кажеш кога си роден?", подсъзнанието отговаря, говорейки чрез обекта: „Да". Подсъзнанието не може да отговори на подобен въпрос, но многократно ще потвърди, че може да го направи, стига да иска!               

Да, знаем доста неща за подсъзнанието. Но остават все още много неясни въпроси. Не знаем колко дълбоко е подсъзнанието и как точно функционира. Не знаем кои принципи управляват специфичното съгласуване на во­лята на хипнотерапевта и желанието на подсъзнанието на възприемащия обект да се подчинява на точно фор­мулирани команди. Повечето от това, което знаем за подсъзнанието, е пряк резултат от опити, проведени по време на състояние на хипноза.

Съзнанието, както казва Кейси, е активната основа, която управлява човека: активната сила в един жив обект - подобието или образът иа създателя. Оттук съзнанието управлява волята, чрез която се оформя индивида, когато достигне земно измерение. Понататък, казва Кейеи, съзнанието е онова, което обработва впечатленията от сетивата, които образуват възприятията на индивида. Точно както психическата сила е израз на душата и духа, така съзнанието е израз на физиката. Кейси описва съзнанието като съставено от много части. На първо място, разбира се, е будното съзнание, което зависи от възприятията на сетивата, задоволяващо така материал­ната си потребност от ясна логика.Следва подсъзнанието - една област, в която се нами­рат и тълкуванията на Кейси, подкрепени понякога и с научни потвърждения. Двата широки дяла на съзнанието, според Кейси, са подсъзнанието и суперсъзнанието. Тълкуванията и науката са единни смятайки, че подсъз­нанието изобилства с послания, получени от съзнанието чрез петте сетива, и упражнява също така огромно влияние върху благоразположението на физическото тя­ло. Но Кейси отива по-далеч от традиционните научни вярвания. Според Кейси подсъзнанието пази пълната памет за миналите животи, която обаче е недостижима за индивидуалното съзнание - макар и Кейси чрез своите психически тълкувания да демонстрира, че тази памет може да бъде „прочетена" от човек, който е способен „да се настрои" на нужната вълна. В тълкуванията се твърди, че именно подсъзнанието е тази част от човека, която в крайна сметка става носител на съзнанието при смъртта на тялото. По всяка вероятност е невъзможно да се срещне подобна констатация в която и да е друга книга, посветена на психологията.

Другата част на подсъзнанието, според Кейси, е су­персъзнанието — още една дума, която няма аналогична употреба в днешната психология. Кейси казва, че супер­съзнанието е нещо, което по никакъв начин не се изразява физически. И, продължава той, човешкото развитие за­виси от способността на човека да извлича енергия от суперсъзнанието си и да я пренася в областта на съзнателното изразяване. Така съзнанието е част от душата.