Из "Творци на памет" на Джефри Мур

На тротоара, или по-скоро на издигнатите в ранг на пешеходна алея павета, Норман огледа минувачите: сбирщина от опърпани туристи, леминги в модата и немарливи смешници. Установи, че някои жени са реализирали поносими покупки за разлика от мъжете. Какво са си мислили, когато са обличали тези дрехи? Какво са видели в огледалото? Няма причина деветдесетте, влезли в историята на модата като десетилетие на палячовците, да бъдат изтеглени в новото хилядолетие. Бейзболна шапка, независимо дали носена с козирката напред или назад, сваля петдесет точки от коефициента на интелигентност. Шапка идиотка? Седемдесет и пет. Панталон с дъно, увиснал до коленете, така че ти се вижда цепката на задника и си принуден да се клатушкаш като пингвин? Сто точки. Такива дрехи вероятно са приемливи за четиригодишни деца или за шимпанзетата в цирка, но за възрастни хора?

– Извинете – попита той, – какво държите в джоб, който ви се пада на прасеца? И не си ли давате сметка, че като съхранявате по бедрата си тоалетна хартия и вчерашния си обяд, краката ви придобиват обиколката на дъб? Ами вие? Да, на вас говоря. Защо цялото ви семейство е по анцузи? Да не би в Монреал да се провеждат семейни олимпийски игри? А ти, с яркожълтите шалвари и марсианскозелената лента на главата? С такава униформа никога няма да намериш с кого да си легнеш.
Иззвъня мобилен телефон.

– Изключи тая проклетия! Много си малък за телефон. Няма какво толкова интересно да кажеш на когото и да е било. Бау, бау, бау. Поколението Милениум: поколението на тъпаците, поколението на стоте телевизионни канала, самодоволно потънало в състояние на нищонезнаене. Хората са се били на фронта, намирали са смъртта си, за да можете вие, малоумници такива, да вървите по пътечки във фитнеса и да ръчкате джойстикове. Никой не ще да ви слуша глупостите на публично място. На никого не му е притрябвала жизнерадостната мелодийка на телефона ви. Devil’s Haircut на Бек ? Петата на Бетовен? Хитро. А сега бегом зад решетките.

Да, помисли си той, зад решетките. Трябва да направят министерството на Естетиката и да има патрулиращи екипи за контрол на изтънчеността. Вместо детектори за метал или специално обучени полицейски кучета, да инсталират детектори за лош вкус, специални лазери и спектрографи. Включи ли се алармата, отиваш в ареста, докато си намериш нормални дрехи  и си платиш глобите. За повторно провинение – в затвора. Три нарушения и край с теб. Не получаваш непременно някакво главозамайващо наказание, но те вкарват достатъчно дълго за решетките, далеч от погледите на обществеността. Да речем, на Южния полюс или на Нептун. Докато излежаваш присъдата си, посещаваш курсове по естетика.