Из Глава ІІІ. Древността на цивилизацията
Някъде по йонийското1 крайбрежие, срещу Крит и островите, се намирало градче, вероятно от онзи тип, който бихме нарекли “село” или “малка крепост”. Казвало се Илион, а също и Троя и неговото име никога няма да изчезне от лицето на земята. Един поет, за когото преданието казва, че бил сляп, вероятно просяк и стихоплетец, който може би не умеел да чете и пише, сътворил поема за това как гърците отишли на война срещу този град, за да си възвърнат най-красивата жена на света2. Това, че най-прекрасната жена на света е живяла в този малък град, звучи като легенда, но че най-красивата поема на света е била написана от човек, който не познавал нищо по-голямо от тези малки градове, е исторически факт. Казват, че поемата била създадена в края на периода, който разглеждаме; че примитивната култура я е породила в своя упадък. В такъв случай на човек му се ще да можеше да види тази култура в разцвета й. Тъй или иначе, истината е, че тази наша първа поема би могла да бъде и последната ни поема. Това спокойно би могло да бъде както първата, така и последната дума на човека за смъртния му жребий от позицията на смъртен. Ако светът стане езически и загине, последният жив ще направи добре да изрецитира “Илиада” и да умре.
Но в това велико човешко откровение от древността има един елемент с огромно историческо значение, който според мен още не е извоювал полагащото му се място в историята. Замисълът на поемата е такъв, че очевидно съчувствието на поета и най-вече това на читателя е по-скоро на страната на победения, отколкото на победителя. И това настроение се засилва в поетическата традиция, дори след като поетическото начало е останало в миналото. В епохата на езичеството Ахил3 бил почти полубог, но по-късно напълно го забравили. А Хектор, с течение на времето, израства все по-велик и по-велик – един от рицарите на Кръглата маса4 носи неговото име, неговия меч легендата поставя в ръката на Роланд, който сее смърт около себе си с оръжието на сразения Хектор в краха и славата на собственото си поражение. Това име е едно предчувствие за всичките поражения, през които предстои да премине нашата раса и религия; онова възраждане след хиляди погроми, в което се състои и нейният триумф.[[more]]Разказът за гибелта на Троя няма да има край, защото е подет завинаги от ехото на реалните събития, безсмъртен като отчаянието и надеждата ни. Издигащата се Троя е била нещо незначително, което сигурно е оставало незабелязано векове наред. Но падащата Троя е била уловена в мига, в който избухва в пламъци и е обезсмъртена в момента на нейното унищожение. И понеже е била унищожена с пожар, пожарът й никога не ще бъде унищожен. Това, което се случило с града, се случва и с героя. Неговите архаични черти изкристализират от полумрака на древността в първообраза на “рицаря” 5. В самата титла се съдържа пророческо съвпадение. Говорихме за думата “кавалер” и за това, че означава сливане на ездача с коня. Това е предусетено векове по-рано в гръмовния стих на Омировия хекзаметър и в онези галопиращи слова, с които завършва “Илиада” 6. Става въпрос за онова единство, което не можем да сравним с нищо друго, освен със свещения кентавър на рицарството. Но обръщайки поглед към древността, имаме и други причини да наречем Троя “свещен град”. Светостта на подобни градове ограждала като с огнена стена бреговете и островите на северното Средиземноморие – онези високостенни малки селища, за които умирали герои. От нищожните размери на града идвало величието на гражданина. Сред неизброимите изваяния на Елада нямало по-възвишено ваяние от тази жива творба – автономния човек. Елада, със своите неизброими изваяния, била легенда, литература и един лабиринт от малки укрепени градове, които повтаряли като ехо плача за Троя.
Една по-късна, но не и случайна легенда разказва, че група троянски бежанци основали република на италийския бряг7. В духовен смисъл това е вярно – тъкмо такъв е коренът на републиканските добродетели. Там, породено не от гордостта на Египет и Вавилон, заблестяло като щита на Хектор едно чудно достойнство и започнало да отправя предизвикателства към Азия и Африка. Просияла светлината на един нов ден с устрема на орлите и грохота на новото име. Светът се събудил, за да открие Рим.
1 Йония – западното крайбрежие на Мала Азия, населено с гърци.
2 Според преданието най-великият поет на древността Омир (ІХ–VІІІ в. пр.Хр.) бил сляп. Тук Честъртън визира поемата “Илиада”, посветена на Троянската война, която според легендата избухнала, защото Парис, син на Приам (царя на Троя), похитил и отвлякъл хубавата Елена, съпруга на спартанския цар Менелай.
3 Ахил е най-великият от гръцките герои, участвали в Троянската война.
4 Според легендата крал Артур (V–VІ в.) събрал в двореца си най-добрите и достойни рицари около кръгла маса в знак на равенство – в смисъл, че няма повече или по-малко почетни места. Един от главните герои в тази легенда е братът на Ланселот Хектор (или Ектор).
5 Честъртън има предвид Хектор.
6 Последният стих на “Илиада” е: “И така погребаха тялото на конеборния Хектор”. В гръцкия оригинал думата “конеборен” стои в края на стиха.
7 Според римската легенда след разгрома на Троя Еней и неколцина негови другари оцеляват и се заселват в Италия. Потомък на Еней е Ромул, основателят на Рим.
