Сиво камъче на площада бяло камъче на улицата
черно камъче пред дома жълто камъче в пръстта
пулсират глухо срещуположните страни на рая
катетите и най-разглезените медиани игривите му
тангенсина смешните им отношения но да се върнем
в пети класкъдето Питагор остъргва калните обувки
на дядо ми Иван пред къщата а дядо ми Иван е игленик
танкист и идеал хипотенузата на селото решителя на
кръстове и той е сложил всяко камъче от горните
и без да ги е мерил ги е знаел и в рая даже беше ходил
с хлапетата на неговата възраст и се беше връщал
---
Автомобилно движение
от дълги александрийски облаци,
шофирам между скалите
с отворен скалп – зеят жълтокори
полушарията на мозъка, поддържам
средна скорост, сменям
плаките на пейзажа, отивам
при никого, при моето нищо, мисля
за моето нищо, то ме чака,
прибирам се при него и му казвам:
колко много ми липсваше мое нищо
знам, че си тук; прегръщаме се
и се целуваме уста в уста,
език в език, дълго, кратко, и споделено.
---
Спътникът ми в живота се чупи
на два пъти. Попаднал в чужда орбита,
времето било лошо,земното
притегляне никакво. Качих го на
канала, взех гаечни ключове, еврейски
звезди, свински опашки, легнах
под него решен да го позатегна.
Но какво разбирам аз от спътници,
вкъщи малкото дървено
конче лежи със счупено краче.
Още работи на Ивайло Добрев можете да намерите тук. Очаквайте скоро и стихосбирката му "Птица в ключалката" от издателство "Жанет 45"
