Неделен книжен клуб

Как се боледува най-добре

О, колко съм болен, о, колко съм жален! О, как ми е нужно да бъда погален, да бъда похвален, да бъда поглезен с кафе и с целувка по топлия глезен!

Как се боледува най-добре

О, колко съм болен, о, колко съм жален!
О, как ми е нужно да бъда погален,
да бъда похвален, да бъда поглезен
с кафе и с целувка по топлия глезен!

Защото когато човек боледува,
е важно, че друг там човек съществува,
и своето болно любимо прегръща.
И със портокали и мляко се връща,

със дрехи студени и с дъх на снежинки,
и готви, и прави дори палачинки,
и е търпелив. И обича със тебе,
дори ако ти си ревлив като бебе,

а той те понася, защото те носи
в сърцето си. И ти задава въпроси,
а после те слуша, със теб разговаря.
Когато заспиш, той вратата затваря,

но толкова тихичко, толкова леко,
че теб ти се иска да викнеш – човеко,
върни се, че искам да си те прегърна!
И утре за всичко това ще ти върна!

И аз ще те глезя, и ще те завивам…
Но утре. Защото в момента заспивам,
и вече съм другаде, вече кротувам,
и ти обещавам, че ще те сънувам.

И тихо заспиваш, щастлив и доволен,
пък даже и да си за мъничко болен.

Мария Донева
Автор на книгите „Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Празнината между нас" (Охрид), "Има страшно", "50 години старозагорско куклено изкуство", "Прикоткване на смисъла"(2009), "Меко слънце" (2010), "Магазин за обли камъчета" (2011), „Перце от дим“ (2012) и „Заекът и неговата мечта“ (2013). Поддържа свой блог, където редовно радва читателите си с нови стихове или идеи за ръчно изработени играчки.