ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Когато Деми Мур среща Аштън Къчър. Прочетете откъс от "Всичко, което съм"!

Когато Деми Мур среща Аштън Къчър. Прочетете откъс от "Всичко, което съм"!

Малко след като актрисата публикува своята автобиография, с която разбуни духовете в шоубизнеса, вече можем да я открием и на българския пазар. Във "Всичко, което съм" (изд. Ера) Деми Мур за пръв път разказва разтърсващата си история в изненадващо интимен и емоционален мемоар. В него тя разкрива неочаквани детайли от кариерата и личния си живот. Тя е изключително искрена относно трудното си и несигурно детство, сложните отношения с майка си и бурните си връзки.

Деми разкрива колко усилия ѝ струва професионалния успех и сложния баланс между кариерата и семейството. Въпреки че се превръща в най-високоплатената актриса в Холивуд, тя не спира да се съмнява в себе си, да се бори със зависимости, комплекси от тялото си и тежки травми от детството, които я следват години наред. Безпощадно честна пред себе си и света, Деми Мур описва най-личните си страхове, слабости, успехи и надежди. Днес ви споделяме откъс от книгата, в който тя разказва как е пламнала любовта й с Аштън Къчър. 

***

"Снимките на „Ангелите на Чарли“ бяха в Ню Йорк. За пръв път от много време се забавлявах и бях предимно в женска компания. Беше пролетта на 2003 година и току-що бях приключила снимките за корицата на „Вог“ с Марио Тестино. Приятелката ми Сара Фостър ме покани на вечеря с нейни приятели. Спомена, че ще дойде Аштън Къчър, чиято звезда изгряваше. Той се беше прочул с предаването със скрита камера „Punk’d“ и беше дошъл в Ню Йорк като водещ на „Сатърдей Найт Лайв“.

Събрахме се в стаята му преди вечерята. Току-що беше свършил репетицията и си беше взел душ. Разхождаше се най-спокойно по хавлия. По едно време излязох в коридора, за да се обадя на дъщерите си. Тъкмо им пожелавах лека нощ, когато вратата се отвори, Аштън надникна и като чу с кого говоря, каза:

– Не съм чувал нещо по-трогателно!

Закачливото и непринудено момче предизвика интереса ми. По време на вечерята не спряхме да говорим. Разказа ми за детството си сред царевичните поля на Айова, за амбициите и целеустремеността си. Беше висок, леко чорлав и подобно на мен, започнал кариерата си като модел. Харесах лицето му заради особения нос – беше го чупил няколко пъти, – но най-много ми допаднаха топлотата, липсата на превзетост и въодушевеността му. Разговорът ни беше увлекателен и когато другите си тръгнаха, аз го поканих в апартамента в „Сан Ремо“, който бях получила при бракоразводното споразумение. Мебели почти нямаше, но пък гледаше към Сентрал Парк и заемаше цели три етажа. Продължихме разговора и макар да се познавахме само от вечерта, вече се чувствахме близки и помежду ни прехвърчаха искри. Човек не среща всеки ден някой, с когото да изпитва както естествена взаимност и спокойствие, така и дълбоко душевно вълнение. Призори заспахме един до друг.

На другия ден Аштън имаше репетиция за „Сатърдей Найт Лайв“, а аз трябваше да се върна у дома, за да гледам училищното представление на Скаут. Пращахме си съобщение след съобщение, сякаш играехме с балон, който не спирахме да подхвърляме, за да не го изпуснем. Самолетът ми не излетя – оказа се, че се задава буря четвърта степен. Кой знае, може би съдбата не искаше да ни раздели... Пратих му съобщение: „Няма да повярваш, но полетът е отменен. Искаш ли да се видим?“

Аштън дойде веднага след края на шоуто.

Бяхме много заети и не се срещахме няколко седмици след това, но непрекъснато говорехме по телефона. Любовта ни беше точно такава, каквато исках – истинска, чиста и дълбока. Благодарение на престоя в Хейли бях опознала себе си и се усещах спокойна и уверена. Надявах се, че най-сетне животът ме е срещнал с моята сродна душа.

Аштън беше на двайсет и пет, а аз на четирийсет, но разликата в годините не се чувстваше. Имахме пълен синхрон от първия миг на запознанството. На двайсет и пет години аз бях вече майка, от момиче изведнъж се превърнах в съпруга и в родител. С Аштън сякаш се озовах някъде назад във времето и все едно преживях пропуснатото в младостта.

Той не беше вятърничав, а разумен и съсредоточен в плановете за бъдещето младеж. Не съм срещала по-голям работяга от него, и също така трудолюбието му беше заразително.

Няколко седмици след първата ни среща се видяхме в Ел Ей. Само докосването на ръката му ме възпламени – толкова силни бяха чувствата ни. Стараехме се да избегнем вниманието на папараците, които не биха ни оставили на мира – имахме голяма възрастова разлика, а аз отсъствах дълго от фокуса на камерите, докато Аштън стана много известен покрай „Punk’d“. Предупредих го, че ще имаме неприятности с таблоидите, но това не го притесни. След време обаче ми призна, че ако е знаел какво ни чака, щял да си помисли дали да се обвързва с мен."

 

Откъс от "Историята на изгубеното дете" на Елена Феранте

 

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...