"Когато си помисля, че и ти...", Дамян Дамянов

Когато си помисля, че и ти 
ще си отидеш някой ден от мене 
и подир тебе пътните врати 
ще се полюшват празни и студени, 
и небесата ще се вкаменят, 
и птиците от скръб ще остареят, 
а аз ще стана празен кръстопът, 
по който само ветрове ще веят, 
едно небе ще смазва моя гръб, 
в гърдите си ще нося тежък камък 
и хорските усмивки ще са скръб - 
когато си помисля, че те няма. 
Когато си помисля... Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача. 
Заспивайки на твойте колене 
ще се насмея и ще се наплача... 
Сърцето ми събрано на юмрук 
полека се отпуска в твойте пръсти. 
Да, ти си тук! Усещам, че си тук 
по утрото, което пак възкръсва.