"Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота."
Из "Любов по време на холера"
***
"Изглеждаше му толкова красива, толкова пленителна и различна от обикновените хора, че се чудеше защо никой друг не се побърква като него от кастанетите на токчетата й на паважа и защо ничие друго сърце не се разтуптява от шушненето на воланите й, и защо целият свят не полудява от любов от развятата й плитка, от полета на ръцете й, от златото на смеха й."
Из "Любов по време на холера"
***
"Бяха живели заедно достатъчно, за да разберат, че любовта е любов във всяко време и навсякъде, но става толкова по-силна, колкото повече се приближава до смъртта."
Из "Любов по време на холера"
***
"Но и двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо."
Из "Любов по време на холера"
***
"… да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина."
Из "Сто години самота"
***
"И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота."
Из "Сто години самота"
***
"Тя го попита през онези дни вярно ли е, както казват песните, че любовта побеждава всичко. "Вярно е", й отвърна той, "но ще сториш добре да не го вярваш."
Из "Любов и други демони"
***
"Врагът си служи по-добре с нашата интелигентност, отколкото с нашите грешки."
Из "Любов и други демони"
***
"Никой луд не е луд, ако се приемат неговите основания."
Из "Любов и други демони"