ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мотовете, тези чудати същества

Мотовете, тези чудати същества
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

„Мотовете ли? Ааа, ами това са едни чудати същества...”

- Така ли? И как изглеждат? – попита ме Бобо, усещайки, че ще го изненадам с нещо интересно. Малкият ми внук беше страшно будно дете. Всичко приемаше насериозно и с големи, любопитни очи чакаше историите ми.

- Ами те живеят в гардероба у дома. Не са много големи. Женските са пухкави и хубавици. Много нежни и гальовни. Козината им е мека и по-дълга. Муцунката – много сладка. Очите им са ококорени и изразителни. Честно да ти кажа, мъжкарите са малко по-недодялани, но пък безкрайно смели. Имат голяма щипка вместо лява лапичка. Странно чудо на природата...

Забравих да кажа, че и женските имат щипка, но тяхната е мъничка и дискратна, точно както всичко по тях.  Големи фръцли са женските мотове.

- А те как живеят у дома? Не се ли страхуват от хората?

- Страхуват се. Показват се рядко, и то само на тези, на които имат доверие. А и нали имат щипки. Напримет, веднъж бях настъпил един, без да искам, той пръцна и ме ощипа леко!

- А защо е пръцнал?

- Защото се ядоса! Когато се ядосат, мотовете пръцкат. Не точно, но звучи така. И когато нещо ги тормози също. Ще ти покажа някой път. Ти не си ги виждал, защото те се крият. Стават невидими и много малко хора са ги виждали. Както казах, трябва да им имат доверие.

- А колко са големи?

- Най-големите стигат до височина 20 см. С възрастта щипката им расте. Колкото по-голяма е тя, толкова по-възрастни са. Когато ги опознаеш, ще ги заобичаш много!

- А как ще ги опозная, щом се крият?
- Ще ти разкажа всичко, което знам и съм преживял с тях. Тогава може би ще добият смелост да ти се покажат... Ако мъжкият те одобри, ще доведе и женската си. Те много си пазят любимите. Влюбват се веднъж и цял живот остават заедно. Щастливи същества са. И за да не й се случи нещо, мъжкият рядко показва половинката си пред други същества. Аз съм виждал женска само веднъж. Толкова беше хбава! Те си имат и принцеса. Сигурно тя ще е още по-красива.

- Принцеса на мотовете?!

- Чувал съм, че Принцесата на мотовете е много по-нежна, по-пухкава и грациозна от другите мотове. Тя спи много дълбоко и сутрин се буди само след като седемте й придворни малки мота я погалят по веднъж, а кралят на мотовете я целуне. Даа, ето толкова гальовна е...

- А мотовете имат ли си имена?

- Разбира се! Моят приятел, който живее в гардероба, се казва Мукс. Познавам го, откакто аз бях дете. Мотовете живеят стотици години. Той е много добър, но доста своенравен. Понякога е игрив, друг път не го виждам с дни, винаги е закачлив и обича да прави напук... Голям симпатяга е. Младок. Кръвта му ври.

- Нали каза, че го познаваш, откакто ти си дете! Как така младок?

- Казах ти, че мотовете живеят стотици години. Мукс тепърва влиза в  най-хубавите си години. Започва да си търси женска... Хайде, стига толкова за тази вечер! Марш в леглото.

- Лека нощ, дядо! Нямам търпение да видя Мукс!

 *Откъс от книгата "Приключения на мотовете" на Радостина Николова