ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Никога не ги карай да те обичат, дете мое...“

„Никога не ги карай да те обичат, дете мое...“
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Днес се навършват 120 години от рождението на Димитър Талев. Предполагам, няма човек сред вас, който да не е чел „Железният светилник“, а някои са чели и останалите три романа от тетралогията. Подбрахме няколко цитата от тях, за да си спомним за малко света на Талев и неговата мъдрост.

„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!“

„Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.“

„Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.“

„Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня.“

„Трудно е да се разделя човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека...“

„Такова е човешкото сърце – пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили.“

„Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай, че този, който устои и остане, те обича истински...“

„Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.“

„Но понякога човек взема думите на истината, за да покрие с тях една неистина.“

„Всеки търси мястото си и каквото е загубил. Но то се знае: мъчно се намира, което еднаж се загуби.“

 

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...